Песен
и просешка шепа
пълна със студ.
Лакирани погледи
на самотници
в повратна съдба
на доказано луд,
луд свят скрил се
на топло под потника,
на всеки блуждаещ
в миманса на времето.
Времето-нищо...
Черно-бели цветя
разцъфтели при третия опит
в безсъние нищят нощта
и чакат снегът да ги стопли.
Времето-нищо....
Времето-нищо е сълза,
сълза преплетена в песен.
Песен която аз пея
хиляди пъти,
когато те няма...
Времето-нищо без теб.