автор: YOL

Спрете да раждате. Твърде много натежахме на майка си – Земята – и не издържа вече, а Отецът наш не ни признава за родни.

Спрете да раждате. Вече не мога да кажа: “Господи слез и си прибери вересиите”. Те не са негови, защото човек ни създаде, мъж и жена ни създаде – не седем милиарда. Наши са.

Спрете да раждате идеята за множенето – колкото повече деца, толкова повече учители и всичките “качествени”, и научно-технически “прогрес”, който бди над нас и ни храни. Чудесна утопия. И така до в конвейра за трикотаж, където всеки и всичко е трикотаж, защото няма време. Тик-так, тик-так.

Извод: “Количествените натрупвания водят до качествени изменения”, които могат да са регрес. Могат? Защо да бъдем лицемери – в случая ни са. Някой не ви е казал, че “бързата работа е срам за майстора”?

Спрете да раждате спокойно. Последният майстор умря заедно с последния самурай, както кралете и вестоносците на КафКа. И се чудя с какво зареждат бутиците. Бутиков трикотаж? Месо у градо вече няма. Няма въздух, място, няма сирене дори. Но има синоними. Къде са селяните? Да не би да са мигрирали в града, за да станат продавачки. Имам въпрос: от какво се издържат всички в тая държава? За света знам.

Спрете да раждате генно-модифицирана соя, защото за да може лелята да си купува нешоколад за 2 лева, вместо шоколад за 4, Амазония – 1/5 от сладката вода, огромна джунгла – един от “белите дробове на планетата” (въздух, дишане), изгаря в името на соята. И защото почвата на изгореното не е плодородна (все пак за джунгла е направена) се пали следващата. В името на незнайната леля и печеленето на хартия от стотинки. Остана ли някаква търговия в продаването на ненеща на неклиенти в немагазини.

Исусе, Исусе, излишна била е сцената с камшика и търговците, и храма - затриха се сами, но хайде, повърти камшика. Не искаш. И Онзи не иска. Ни огън, ни жупел, ни капка спасение. Спрете да раждате.

А парите се зачудиха защо са толкова важни, като даже нямат покритие в злато, но си замълчаха, а един мармот до тях завиваше шоколад. “Милка”. Със символа на новия свят лилавата крава, дето не е крава. Ах, този прекрасен нов свят. Мирише ми на фейсбук и аспартам.

Спрете да раждате това, в което живеем. Ние, модерните хора – гимп маските с ципове на устата и очите. Винаги готови да се закопчаем. По-удобно е, отколкото да си завреш главата в пясъка, а и у градо няма. По-гладко е със сивия асфалт. Поне да бяха от бетон. Твърде здраво е, не е удобно. Нали?

Спрете да раждате удобство. Прескочили “какво”-то и “защо”-то от Галактическия стопаджия се вкопчваме директно в “къде”-то. Пропадаме? Разбира се. Точно като Артър Дент летим надолу. Можем ли да спрем да мислим за разбиването и да акцентираме върху бутилката зехтин. Можем. Моля, спрете да раждате.

Ние, хората, сме два вида. Едните ще оцелеем по изпитаната номадска класика с преселването. Разбягваме се бавно и неохотно от чумавото тлеене на всеки над 100-хиляден Содом и Гомор, последните хора. Като мравки. Ние, умните плъхове, напускаме кораба хаотично. Всеки се спасява. Назад към селото.

Спрете да раждате абсурдното обръщане на знака за общност. В масата загубихме обществото, а беше толкова малко – като едно голямо село. Мир на праха му. Reroll и наново. Можем да изчезнем или да се смалим в далечината – малка светла точка. Визуално е едно и също. Изберете си край.

Моля, спрете да раждате и дайте шанс на децата си.