 |  "В моите мъжки пътища,
се преплитат женските дири..."
Какво ще си поръчам ли?
Порция козе сирене.
"Самките често самотно вият.
Единаците нямат милост."
Какво за пиене ли питате?
Халба наливна бира.
"А любовта е жестоко кратка,
или кратко жестока."
... Благодаря... Може ли химикалка?
Друго не искам. Толкоз.
"И си тръгваш от нея нахапан
и със дъх на кръв във устата."
Хубава сте. И във очакване.
Ала... друга ми е в главата.
"След това душиш вятъра,
с разширени копнежно ноздри."
Тъжна ли сте? И аз понякога.
Подарявам ви тази роза.
"А луната прегръща отчаяно
дивия зов в храсталаците."
Простете. Серийно моногамни,
сме това единаците.
"Но внезапно тя те догонва...
Като в треска очите й светят."
Извинете, писах не телефона си,
а стих за нея, върху салфетката...
Публикувано от alfa_c на 04.04.2012 @ 08:50:09
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 11
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Вой" | Вход | 21 коментара (44 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вой
от Albicia (albizzia@abv.bg) на 10.04.2012 @ 14:52:08
(Профил | Изпрати бележка) | Уау...
Може ли телефона Ви, господине, ето на тази салфетка... :)))))))))))
Моето голямо БРАВО! Знаеш колко харесвам поезията ти, Мускетарю, а този стих е направо убийствен! |
Re: Вой
от Musketar на 11.04.2012 @ 01:09:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Уау, кой се отбил тук... Здравей, слънце! Благодаря... |
]
Re: Вой
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 10.04.2012 @ 12:14:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Оригинален и въздействащ... с удоволствие прочетох! |
]
Re: Вой
от mamasha на 04.04.2012 @ 09:05:56
(Профил | Изпрати бележка) | Нещо те боли, Мускетарю. Нещо в душата ти чопли и не ти дава мира. Какво вина те яде отвътре, друже? Може и да греша, дано да греша, но такова вътрешно усещане оставя у мен този ти стих.
Хубав ден, Мускетарю! |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 12:24:02
(Профил | Изпрати бележка) | Еее, Юле, ако нищичко не боли, значи сме мъртви. Но няма някаква особена драма. А пък вина - опазил Господ. Навинувал съм се, стига толкова. Чак дотам мазохист не съм, въпреки че вината е едно от най-пристрастяващите състояния. А това е само стих... да речем...
Благодаря ти, че си тук! |
]
Re: Вой
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 04.04.2012 @ 09:42:13
(Профил | Изпрати бележка) | "А луната прегръща отчаяно
дивия зов в храсталаците."
Това е жестоко, човече! |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 12:25:04
(Профил | Изпрати бележка) | Ми... може и да е...
Благодаря, Лео! |
]
Re: Вой
от ulianka на 04.04.2012 @ 12:27:19
(Профил | Изпрати бележка) | | С Лео съм. Жестоко! Истинската човешка любов никога не е синоним на цъфнали цветенца в ливадите:) |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 12:28:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Долу цветенцата, да живеят магарешките бодили:) Всъщност, споделям същото, Юли! |
]
Re: Вой
от zebaitel на 04.04.2012 @ 14:12:59
(Профил | Изпрати бележка) | Стих върху салфетка! Дай боже всекиму от женски род такъв дар!
Най-обичам да гледам как воят се превръща в поезия! |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 12:39:43
(Профил | Изпрати бележка) | Ама си и ти? Ми за горките гейове не мислиш ли?:Р
Ауууууууу....:)))
Много приятен коментар, Живе! Благодаря ти! |
]
Re: Вой
от Boryana на 04.04.2012 @ 15:47:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Ами като не мога да напиша смислен коментар, просто ще ти кажа, че ми хареса!:) И съм съгласна, че няма мъжки път без женски дири, преплитащи се в него.:) |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 12:50:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Има, бе, на тоя свят всичко има... Благодаря за харесването:) |
]
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 13:03:03
(Профил | Изпрати бележка) | Зад всеки неспасяем удар, се крие лошо пласиране на вратаря:) Може пък и да е спасително това неспасяемо....
Благодаря, Силв! |
]
Re: Вой
от viatarna (viatarna@abv.bg) на 04.04.2012 @ 16:13:41
(Профил | Изпрати бележка) | Това си е 2в1 :-)
И до къде го докарахме - мъжете да си дават телефоните ... къде останаха мъжките времена ;-) |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 13:11:34
(Профил | Изпрати бележка) | Верно... докъде го докарахме... Мъжките времена, останаха в Панагюрище... Ма както виждаш - не давам /телефон/, щото съм срамежлив като... мъж:Р
Здравей, Веси! Драго ми е, че си тук! |
]
Re: Вой
от joy_angels на 04.04.2012 @ 16:28:03
(Профил | Изпрати бележка) | Серийно моногамни... Сега вече разбрах! И вече не само мъжете знаят защо :)))
След такова прекрасно стихотворение ми иде да притихна... в моето зимно сиво...
Тя е щастливка, човече (не говоря за сервитьорката). |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 13:16:07
(Профил | Изпрати бележка) | Този израз, признавам, е "краден", не е мой...
Всеки си има своите петнайсет минути или петнайсет години щастие, колкото има кураж и гъвкавост да си го направи. Сервитьорката определено също си го заслужава, и вярвам, ще си го открие... А ти няма какво да дириш в зимно сивото... Пристрастена си, май:Р |
]
Re: Вой
от galiakara на 04.04.2012 @ 17:25:12
(Профил | Изпрати бележка) | | ...силна и разкъсваща е тази болка... такива са и стиховете ти, приятелю! Сърдечен поздрав! |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 13:17:31
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Галя! Сърдечни поздрави и от мен! |
]
Re: Вой
от DianaStefanova на 04.04.2012 @ 18:51:25
(Профил | Изпрати бележка) | Кърваво алена, опияняваща поезия - ароматно, отлежало вино... Хем сладни, хем нагарча, любов и смърт в едно. Това твоето не е влюбване, ами въздухотворяване, цяла вселена от думи! Направо си като живота - жестоко пишеш...
Адски обичам един ред на Елица Мавродинова: напиши ми живот, след който ми се умира.
И бога ми, човеко, след твоята любовна лирика ми се умира красиво, на един дъх! |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 13:27:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Ди, тая красота, дето си ми я спретнала като коментар, много ми харесва, но честно - не е заслужена. И целта на занятието, не е да ти се доумира, а да ти се доживее, въпреки цялата налична кал. Ти си умна, пишеш добре и си чувствителна. От опит знам, че виталитетът на такива люде е в недостиг. И при мен е така, колкото и различно да изглужда отстрани. Но там, по тънкия ръб между живота и смъртта, има остри, режещи, но истински основания за живот... И ти го знаеш не по-зле от мен... И от там ще черпим виталитета си... Прегръдка! |
]
Re: Вой
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 04.04.2012 @ 20:37:16
(Профил | Изпрати бележка) | | Ех как си ги преплел... Невероятно се е получило! Прочетох си го няколко пъти... |
]
Re: Вой
от papacot (plamen_bochev@abv.bg) на 05.04.2012 @ 14:50:40
(Профил | Изпрати бележка) http://plamenbochev.blogspot.com/ | Това стихотворение има един много сериозен недостатък.
Авторът е заменил водката с бира.
Трудно ми е да понеса подобно разреждане на чувствата.
От другата страна на разреждането е моногамността.
Там сгъстяването е до степен на себеотричане и никакъв алкохол не помага.
Та, ако срещна някога автора, преди да му стисна здраво ръката, бих го прегърнал.
Кръстьо, ако беше жена, бих се влюбил в теб, братко! :)
Сега ми остава само това - да ти се възхищавам и да ти се радвам.
Но то за мен никак не е малко.
Много искам да не позволиш на когото и да било да задуши таланта ти.
Мога да изплямкам още глупости, но и много бих поставил това стихо, ако бях админ, в "избрано".
От години не съм чел стихотворение, което така да ме грабне.
Е, случи ми се и ти благодаря!
|
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 18:38:36
(Профил | Изпрати бележка) | ОТГОВОР НА ЛИРИЧЕСКИЯ: Возприймам, драгий ми господине, по първата част возприймам всичко, до последната запетайка. Ма авторът е за бой, драгий ми господине. Ич не носи на концентрати и ми го вменява на мен! Те такъв автор като ти са падне, па да фанеш манарчето /малка брадвичка, за непосветените/, па да бълскаш, да бълскаш, додек престане а шава пустиняка му с пустиняк...
ОТГОВОР НА АНИМАТА: Е, сега на такова предложение как се отказва?!... Ама на - мой късмет, та ничий! Сайбията /разбирай Анимуса/ инак го раздава ларж на думи и като нищо ще рече: ми щом са обичат младите, да са вземат! Ама дума не дава да се издума, като му река да ми даде на мен властта и да го направя жена. Мен, вика, ми е добре някои дейности да ги извършвам прав. Глей му акъла, крой му шапка! Викам му: като си жена, по ще вървиш, бе! Работа ще си намериш, ще те обичат, ще те глезят, пък и такава кучка от класа ще те направя, че нищо няма да ти е проблем. Ама той - не , та не! Дивак!...
ОТГОВОР ОТ МЕН: Сам виждаш, Пламене, тежко е. Това си е повече от шизофрения. Ама в този смисъл пък съм и защитен - с лудите и пияните кой ще се занимава? Късно е, братко, да ме душат, изтърваха ме, пропуснаха ме... Пък и талантецът не е от такава чак величина, че да си струва тези упражнения. /Да бях, виж талантлив колкото Ели Денева, дето при толкова талант да ти е драго да я удушиш, то - друга работа:)/. Вчера се случи така, че четох 2 стихотворения за "избрано". И какво като не са там? Нали са в моето такова... Та, макар, точно това стихо аз да не си го определям чак в тази посока, несъмнено ми е приятно, че при теб "влиза". И изобщо, благодаря ти за всички добри думи, които си казал. Човече, зверски ме е яд, че още не съм те "пипнал" на живо. Ако имаш път към София, непременно ми се обади, че аз скоро към Ловеч, едва ли... И - хайде разписвай се вече... |
]
]
Re: Вой
от Meiia (meiia@abv.bg) на 05.04.2012 @ 16:42:17
(Профил | Изпрати бележка) | На такъв ...герой да му извиеш врата (защо е отишъл изобщо, като си знае, че дава заето за всички останали..?!:) )
Ама какво да кажа, като ситуацията е твърде благоприятна за поезия, че дори и за сценарий:).
Това с цитатите, ако и да не е ясно доколко са истински, ако пък не са, още по-силно е хрумването, но повишава напрежението и енергията на финала. |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 18:46:04
(Профил | Изпрати бележка) | Брей, човек вече спокойно не може да седне да пие една бира, без да трябва да проявява междуполова отзивчивост...:)
Ти си вторият човек, който поставя въпроса за цитатите, което значи, че има проблем и не става докрай ясно. Всъщност не са цитати, а мислите на героя, стихото, което първоначално мисли, а след като взема химикалката - пише, докато междувременно остава вписан в околната ситуация, с която взаимно се репресират. Не ми дойде нищо по-добро от това да отделя мислите в кавички. Ако има по- свястна хрумка, отворен съм за предложения...
Благодаря, Мей! |
]
Re: Вой
от Meiia (meiia@abv.bg) на 05.04.2012 @ 21:11:47
(Профил | Изпрати бележка) | Нее, напротив, харесва ми това с цитатите! Независимо чии са мислите, създава пространство навътре. Нямам идея как би могло графически да се изрази по-добре, понеже и така си е добре.
Иначе за междуполовата отзивчивост нищо не съм казала:)). Общочовешки го погледнах даже;))) Малко повече коректност и героят можеше да си вечеря (или там каквото) сам със салфетката за компания:)). Но пък така е имало ситуация за стихотворение, та не протестирам чак:). |
]
Re: Вой
от daro на 05.04.2012 @ 18:00:51
(Профил | Изпрати бележка) | И скица спомен стаява
с молива за очната линия -
ушета крилати на ангел
с усмивка Вендърс оставя.
...асоциация за една рисунка върху салфетка - на Вим Вендърс :)
та си помислих, че винаги има защо да се живее,
когато си воин на любовта
(.) |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 18:48:24
(Профил | Изпрати бележка) | Чак воин...
Вендерс... май сме от една кръвна група...
Благодаря, Радо! |
]
Re: Вой
от feia на 05.04.2012 @ 19:13:32
(Профил | Изпрати бележка) | "стих за нея, върху салфетката."
Ужасно ми хареса! |
Re: Вой
от Musketar на 05.04.2012 @ 19:27:28
(Профил | Изпрати бележка) | Само съсипваме салфетките:)))
Благодаря ти! |
]
Re: Вой
от na_de на 06.04.2012 @ 14:26:01
(Профил | Изпрати бележка) | ,,В моите мъжки пътища,
се преплитат женските дири.
Самките често самотно вият.
Единаците нямат милост.
А любовта е жестоко кратка,
или кратко жестока.
И си тръгваш от нея нахапан,
и със дъх на кръв във устата
След това душиш вятъра,
с разширени копнежно ноздри.
А луната прегръща отчаяно
дивия зов в храсталаците.
Но внезапно тя те догонва...
Като в треска очите й светят."
..............................
Тъжна работа! И за нахапалите, и за нахапаните...
Такъв е живота...срещат се и двете породи
Поздравления за стиха! Натъжава, но какво пък....
|
Re: Вой
от Musketar на 07.04.2012 @ 04:24:39
(Профил | Изпрати бележка) | Даа, така би трябвало да изглежда написаното върху салфетката... Доста постничко, междувпрочем, взето отделно от другото случване...
Къде се загуби ти бе, девойче?... Радвам се, че си тук! |
]
Re: Вой
от solar на 08.04.2012 @ 13:47:30
(Профил | Изпрати бележка) | Фиксиране на интересни ситуации -
рефлексивни действия, нестандартни,
които говорят за висока нравственост -
дано да е истинско...
голям поздрав |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 539
ХуЛитери: 2
Всичко: 541
Онлайн сега:
