автор: sbydnata

Така ми се иска да скъсам мечтите си...
да ги превърна в непотребни парченца хартия...
Така ми се иска СЕГА да не е било,
да спре да ме чопли отвътре
онази остра болка на безнадежност,
непотребност...,самота...въпреки тълпата.
Така ми се иска
да спра да виждам,онова което никога няма да се случи,
да не чувам, това което никога няма да бъде казано...
Така ми се иска
днес да бъде последно,
да няма утре...
защото АЗ превърнах мечтите
в непотребни парченца хартия...