Пред хотела имаше спряни таксита. Тя седна в едно от тях, поздрави учтиво и отсече:
`Нотр дам дьо Пари` Шофьорът кимна с глава и потегли.
Париж никога не спеше. Не напразно беше известен в целия свят като `Градът на светлините`Феерия от разноцветни лампи, нюанси, форми... Неповторима нощна атмосфера за влюбените...
Повика спомените... В една такава нощ, прегърнати се разхождаха край брега на Сена. Спираха до всеки мост, измисляха си своя легенда за него и се смееха от сърце... Купи букет червени рози от един уличен цветар и коленичейки й го поднесе, рецитирайки й Жак Превер:
От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.
От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.
От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.
Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.
- Ах ти, покорителю мой! Не ти трябват вериги и без тях, сърцето ми е твое!- каза му нежно тя. После- влюбена и щастлива, го прегърна и впи страстно устни в неговите. Минута, две, вечност... Искаше й се никога да не свършва този миг... Той я погледна нежно, погали косите й и продължи:
Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.
...Наближаваха Катедралата. Анелия се разплати с шофьора и бързо се запъти към нея. Искаше да се помоли в този свещен храм. Повдигна поглед към него. На нощната светлина той изглеждаше още по-величествен и внушителен. Какво значение има, че е католически?! Бог е един и чува молбите ни, независимо от къде му се молим и на какъв език... Пристъпи в храма, застана пред статуята на Дева Мария, скръсти длани и тихичко зашепна своята молитва....
Когато се прибра в хотела, беше вече по-спокойна. Наближаваше два след полунощ. Трябваше да поспи. Взе писмото, сложи го под възглавницата си. Погали нежно корема си, усмихна се и заспа...
Телефонен звън я събуди. Погледна часовника. Показваше осем сутринта. Беше спала непробудно цели шест часа. Обаждаше се Ленар. Определиха си среща в клиниката след два часа.
Утрото беше слънчево и обещаващо. Тя взе душ, сложи блузка в пастелно-цикламово, дънките, старателно сгъна писмото и го сложи в чантата си и слезе да закуси. Необяснимо защо душата й беше спокойна. Почувства как надеждата се беше свила в душата й и търпеливо чакаше...
По пътя спря таксито, за да купи букет свежи рози. В болничната стая ухаеше на чистота. Наблюдаващата сестра, веднага й донесе ваза с вода за цветята. После тактично излезе. Анелия седна до леглото:
- Ники, хайде мили! Време е да се събудиш! Тук сме и те чакаме- аз и синът ни... Беше почти сигурна, че носи мъжка рожба в утробата си. Безброй пъти беше мечтала да има син... от него. На него да прилича, като него да обича...
Държеше ръката му и изучаваше всяка веничка по нея. Целуна я... Стори й се, че усети потръпване... Остави я спокойно лежаща върху белия чаршаф, за да разбере дали не беше само измама, предизвикана от нейното желание да се събуди... Не, отново движение. Анелия бързо скочи и съобщи на сестрата. След малко те заедно с лекуващия лекар, притичаха.
- Госпожо, много е възможно да реагира на антиалергичния серум, който му вливаме от два дни. Организмът му е абсолютно здрав и силен. Очакваме защитната му система да приеме положително серума. Надеждата е голяма. Американските ни колеги дават 85 процентна гаранция.
Като я видя как се разтреперя от вълнение, докторът се приближи към нея:
- Нали ми обещавате, че ще бъдете спокойна. Нужно е търпение и вяра. Хайде, сега ни оставете за малко. Разходете се до кафетерията, пийнете нещо освежително и след около половин час, ще ви чакаме отново.
Ани излезе от стаята. Насреща й се зададе Ленар.
- Добро утро, красавице! Току- що звъннах на клиничния шеф и ми съобщи, че са поръчали от Америка специално лекарство...
- Да, знам, г-н Ленар!- прекъсна го Ани- Току-що ми обясниха,но ме отпратиха, защото ще му правят преглед. Хайде, отиваме на кафе.
Тъкмо бяха седнали и отпиваха глътка по глътка от ароматното филтрово кафе, когато мобилният на Ани позвъня. Беше Мая.
`Какво да й каже? Да я повика ли? Или да не я притеснява? Но той й е баща, трябва да знае`...
- Здравей мила! Да, да... имаш право...трябваше да ти се обадя... но емоциите ми дойдоха в повече и забравих... Не ми се сърди... Трябва да ти кажа нещо, но искам да ми обещаеш да бъдеш спокойна! Да,да... с него... претърпя операция, но вече е добре. И аз не знаех. Вчера, като дойдох разбрах... Добре! Ще те чакам! Звънни ми, когато си запазиш билета...
Току-що затвори и телефонът отново иззвъня. Помисли, че Мая е забравила нещо, но се оказа медсестрата. Гласът й звучеше припряно. Анелия настръхна.
-Г-жо, вие ли сте Ани? Г-н Стоилов отвори очи и първата дума, която изрече беше вашето име... Елате!
Анелия скочи от стола и се затича. Ленар не разбра какво става, но плати набързо и тръгна след нея... Когато влезе в стаята, я видя надвесена над леглото на приятеля му.
- Мили, тук съм! Свърши, всичко лошо свърши...не се изморявай...почини си... Обичам те! Хайде, поспи сега...
... Минаха още няколко дни. Беше края на август. Слънцето прижуряше. Огромната зала на летището беше пълна с пътуващи. На една маса в кафетерията седяха две млади жени и двама мъже. Весело си разговаряха. В погледите им се четеше нескрита радост. Изглеждаха безбрежно щастливи. Смехът им оттекваше наоколо, но те не се интересуваха от това. Смееха се непринудено и гръмко...
- Хайде, Пиер, ще те чакаме другия месец в България- обърна се Никифор към приятеля си. И да не идваш с гаджето, ще ти намерим една хубава българка, като моите момичета!
- Да бе, а Шарлот на кого да я оставя?! Да я излапат вълците ли?! Заедно, винаги заедно! И кръстници ще ви станем ние, нали се разбрахме?!...И на теб, Мая като си намериш половинката, ние сме си заплюли кумството!...
Епилог:
Отлетяха години от тези събития... Тони влезна в интерната, завърши паралелка`Приложни изкуства` и Никифор й отвори частно ателие-бутик, в което тя с радост твореше своите прекрасни бижута от сребро и полускъпоценни камъни. Омъжи се за един свой съученик, с когото заедно работеха. Родиха им се и две дъщерички.
Мая замина на тригодишна специализация в Америка и там намери щастието си. Момчето беше българин, от второ поколение емигранти. По професия програмист. С помощта на родителите си, те създадоха издателска къща във Филаделфия, Пенсилвания. Имаха един син. През година, две посещаваха родината си.
Съпругата на Никифор, веднага след записването на Тони в новото училище, напусна дома и се премести при някакъв свой приятел, с когото от години беше поддържала интимни връзки. Получиха развод при взаимно съгласие.
Никифор и Анелия побързаха да се оженят, преди тя да е влезнала в последните месеци от бременността, за да бъде `най-красивата булка на света`, както се изрази той. Ани правилно беше почувствала, че носи син под сърцето си. Бебчо се роди в началото на пролетта на следващата година. Нарекоха го Божидар. Беше едно прекрасно, пухкаво и усмихнато същество.
Анелия и Ники бяха луди по него. Синът им беше вече десет годишен, неустоим хубавец като баща си...
Приятелството с Пиер и Шарлот Ленар и досега беше едно от най-хубавите неща в живота им. Те също се бяха оженили и имаха дъщеричка, година по-малка от Божко, на когото бяха станали кръстници. Всяка година си гостуваха.
Майката на Анелия много се гордееше със своята дъщеря и обожаваше зет си. `Няма на света такъв зет като моя!`- често я чуваха да казва. И добре, че навремето дъщеря ми послуша сърцето си, а не мен...Всичко в този свят се постига с любов, вяра и търпение... Всичко!