/новела- 4 част/
На следващия ден й се обадиха от Париж. Поканиха я спешно. Нуждаели се и от нейния подпис на договора. Преди да успее да попита защо не й се обажда лично г-н Стоилов, обясниха, че той също щял да се върне в Париж. Били й запазили билет за полета в 10ч. и щели да я чакат на аеропорта.
Беше събота. Анелия се озадачи. Тези хора и в неделя ли не почиват? Набързо си приготви пътната чанта. Добре че беше лято и не й бяха нужни много дрехи. Но все пак, отиваше в Париж, една от столиците на световната мода. Трябваше да съчетае умело няколко тоалета, обувки и всичко останало. За час беше готова. Обади се на Мая и й обясни положението. Тя също се изненада. Каза, че ще поеме задълженията й в издателството. Пожела й добър път и успешно завръщане.
Френската столица я посрещна с проливен дъжд. Като че ли се беше разтворило небето. Отдалече съзря името си върху една табела, която държеше висок младеж. Насочи се бързо към него:
- Аз съм г-ца Анелия Карева. Приятно ми е.
След размяна на формалните при тези случаи любезности, младият мъж поръча такси, което ги отведе до хотела, в който й бяха запазили стая. Всъщност тя много добре познаваше този хотел. При предишното си идване заедно с Никифор, бяха отседнали пак тук. Не можеше всичко това да е случайно, при положение, че в Париж има стотици хотели...
- Г-н Ленар ви чака в салона на хотела- каза мило франзузинът- Моята мисия беше дотук! Радвам се, че ще ни гостувате и ви желая успешно пребиваване в нашата столица!
Споменатият господин беше един от собствениците на френското издателство. Познаваше го. Голям чаровник и изключително галантен кавалер.Стана й приятно, че тъкмо с него ще се види. Помнеше, че този мъж беше много добър приятел на Ники. Беше му гостувал в България преди тя да започне работа.
Ленар я видя и скочи от дивана, запъти се към нея, отворил обятия:
- Бонжур, мадмоазел! Добре си ни дошла! Как пътува нашето красиво момиче?
- Мерси г-н Ленар! Спокойно и приятно. Само не знам дали Париж толкова силно ме желае, че чак се `разплака` като ме видя!- пошегува се Анелия- Кога ще пристигне г-н Стоилов? Какво става? Малко ме изненада вашата покана. Обикновено нямате такав практика? Какво се е случило? -затрупа го тя с въпроси
- Успокойте се, шери! Всичко ще ви обясня. Елате да поседнем. Какво желаете за освежаване? Едно хубаво кафе, може би?
Мъжът поръча и на двамата кафе, сок от грейпфрут и портокал.
- Анелия, позволете ми да се обръщам към вас на име! Знам за вашата връзка с Никифор. Не, не, не се притеснявайте. Така се наложи. Моят сърдечен приятел ми разказа всичко, преди да влезне в болницата.
- Каква болница? Какво му е? Добре ли е? Жив ли е?
- Успокойте се, мила! Ще ви разкажа. Преди месец ми се обади и ме помоли да запазя дата за операция. Бяха му открили рак на простатата.
- Но защо нищо не ми е казал? Защо не ми се е доверил?- Анелия беше в шок
- Не е искал да ви безпокои. Затова заедно измислихме сценария за посещението, за пътуването в Африка...Беше в начален стадий и имаше много голям шанс цялата процедура да мине бързо и незабележимо. Знаете, сега технологията в медицината е много напреднала и това е почти рутинна операция. И наистина, тя мина успешно. Вчера трябваше да го изпишат, но сутринта, когато му слагат някакво лекарство в системата, получава алергичен шок и изпада в кома. Веднага ми се обадиха, а аз звъннах на вас. Такива бяха указанията му, само ако нещо непредвидено се случи, да ви се обадя да дойдете. Иначе искаше да ви изненада...
Анелия стана от фотьойла и хвана глава с двете си ръце, сякаш да я задържи на мястото й. Не можеше да повярва на това, което чуваше. Не искаше...
- Господи! Защо? Жив ли е? Къде е? Искам да го видя! - почти не на себе си нареждаше тя.
- Ани, първо да оставим багажа ти в стаята и после ще те заведа при него. Но трябва да се успокоиш, иначе няма да ни пуснат. Никифор каза да ти предам, че е оставил писмо за теб в чекмеджето на нощното шкафче.
...Нататък денят мина за Анелия като в сън... Ники лежеше в реанимацията. Като го видя, целият в системи, залитна. Ленар успя да я хване и сложи на стола до леглото. Изтича да й донесе чаша вода и някакво успокоително.
След като се съвзе, почувства как горещи сълзи обливат лицето й. Мислите й бяха блокирани. Прибледняла, седеше и го гледаше. Не можеш да повярва, че това е нейният Ники. Толкова здрав, атлетичен, действен, сега лежеше безпомощен и безмълвен...
Анелия хвана нежно ръката му, погали я:
- Ники, миличък, трябва да се събудиш! Моля те! Ще ставаш баща, любов моя! Нали няма да ни оставиш сами...
Беше съвсем забравила, че не е сама в стаята. Ленар се приближи до нея, сложи ръка на рамото й:
- Ани, верно ли е това? Чакаш дете? Господи! Каква радост! Ела, мила! Не трябва да се вълнуваш толкова. Всичко ще е наред! Ела да излезем навън, да вземеш малко въздух.
- Не, не! Искам да съм тук, до него! Искам да му говоря. Да му кажа колко го обичам, как ми е нужен...
- Той знае, мило момиче, всичко знае!И той много те обича! Все за теб ми говореше... Това ще му даде сила да се пребори, да се върне при теб, при нас... А ти трябва да се пазиш сега! За него и за детето си. Ела! Тук прекрасно се грижат за него. Няма смисъл да се уморяваш. Ще оставим и твоя телефонен номер на рецепцията и ако се събуди, ще те извикат веднага.
Ленар й помогна да стане. Прихвана я и я изведе навън...
Пожела да се върне в хотела. Искаше да остане насаме с мислите си. Дъждът отдавна беше спрял и над парижкото небе сияеше разноцветна дъга. Ани я гледаше от балкона на хотелската си стая и сърцето й тръпнеше. `Пречистващ дъжд и след него- дъгата на живота. Не е ли това надежда... продължение... И небето ми дава сили...` Изведнъж тя нещо се сети, влезна в стаята и извади Писмото. Зачете го:
`Любов моя, за да попадне в ръцете ти това писмо, значи с мен нещо се е случило. Надявам се, не най-лошото...Моля те, не ми се сърди, че не ти казах за болестта си. Знам колко си чувствителна и не исках да те изваждам от равновесие. Освен това, лекарите ми дадоха гаранция, че всичко ще мине само за седмица. Ако все пак дойде непоправимото, искам да знаеш, че съм направил завещание, в което ти оставям като собственик 51 % от издателството, останалите 49 - са на Мая. Вие двете ще се справите. Знам, че се разбирате.
Мезонетът, в който живеем не е под наем, а е купен твое име. Искам да си осигурена и спокойна за бъдещето си. Къщата я преписах на Мая и Тони, но с право майка им да живее в нея до края на дните си. Знам, че сега плачеш... Но не бива, мила! Съдбите ни са в божиите ръце. Ако Той реши, че ще те видя отново, ще стане! Ако ли не, млада си още, ще продължиш живота си и ще му се радваш, както му се радвахме двамата. Нали, Аничка?! Ще го направиш заради мен! Обичам те! Твоят Ники`
Ръцете й се тресяха. Господи- мислеше си тя. Всичко е предвидил, до най-малката подробност...милият ми... да ме осигури... но живот без теб, какъв живот ще е, любими?! Ти ми трябваш! Само ти!
Анелия скочи, грабна писмото, пъхна го в чантата и излезе. Денят полека-лека се оттегляше за нощния си отдих...
/следва/