автор: ringo

А беше време - викаха ми "лорда"...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време! Вече съм зад борда!
Какво съм днес? Самият аз не знам!

Останаха в далечните години
и подвизите на паркетен лъв,
звезда на балове със гръмко име
и между равните - по блясък - пръв!

Опитвам пак със гордата осанка -
приличам на проскубан стар петел,
възкачил се на купчина останки,
нелепо героична поза взел.

Макар, че съм напред с материала
на табла, карти и какво ли не,
все още имам гордост оцеляла,
за да играя в димно кафене.

Да ми говори някой за туршии,
или какъв там боб му се родил...
О, моля ви! - не са за мене тия -
да! - битовизми във свободен стил!

На кой ли мога тука да разкажа
романа си с графиня Валоа?
За нощите в казиното на плажа,
любовните задявки на луна?

Шегите на съдбата са зловещи -
люлее ни със смях насам-натам,
играе си като с ненужни вещи
и ни захвърля в някой ъгъл там!

Да, вече съм във ъгъла,но зная -
дори да си отида още днес,
достойно трябва да посрещна края!
Аз може да съм бивш, но съм със чест!...