автор: galiakara

/новела- 3 част/
Оттогава минаха цели две години. Той нае нова квартира, съвсем наблизо до издателството. Анелия предложи да си делят наема, но той не на шега се разсърди и тя повече не повдигна този въпрос. От една страна чувстваше неудобство, а от друга- го разбираше. За него това не беше проблем. Искаше по този начин да й покаже колко държи на нея, колко важна е тя в живота му.
Заведе я в една от големите мебелни къщи, за да изберат всичко, което беше необходимо за апартамента. Когато се опитваше да го попита за някоя мебел или предмет, той само се усмихваше и повдигаше рамене:
- А, не знам! Това е твоето жилище и искам по твой вкус да го подредиш! Да се чувстваш в него уютно и приятно!
- Но и двамата ще живеем в него!- цупеше се тя
- За мен само едно нещо има значение- да бъда с теб, ако ще и в колиба!
Апартаментът беше мезонет. От спалнята на горното ниво, се излизаше на покрива на кокетното блокче. Отсрещните планински хълмове сякаш се оглеждаха в него. Сутрин весели слънчеви лъчи огряваха спалнята, проникваха през прозрачните пердета и заиграваха по стените. Изгледът беше невероятно красив. На верандата поставиха сенници, а под тях - в единия ъгъл барбекю, а в другия- малка камъшитова масичка с два фотьойла. Оформи се един чудесен кът, който им стана любимо място за отдих.
Вечер, когато се прибираха, сядаха там на чаша червено вино и си бъбреха с часове.
Никифор все по-често оставаше при нея. Жена му понякога спешно му се обаждаше, той се извиняваше и излизаше. На другия ден й обясняваше, че се е наложило да се погрижи за нещо, свързано с Антония- така се казваше малката му дъщеря. Всъщност тя вече беше порастнала. Наскоро навърши пълнолетие. Но така бяха свикнали да я наричат...
Жена му веднъж само, преди известно време се беше опитала да направи скандал в кабинета му. Той бързо успя да овладее положението. Какво точно си бяха казали, не знаеше, но след това повече кракът й не стъпи там.
...Преди седмица се обадиха от Париж, че имат една голяма поръчка, за която настояха да го видят лично. Никифор много искаше да отидат заедно, но и тук имаше куп неща за вършене и той разчиташе на нея. От година тя беше станала негов заместник, на мястото на пенсиониралия се колега, който я прие на работа преди почти осем години.
Замина сам. Обади се, че е пристигнал, че всичко е наред и оттогава, никакво позвъняване. Тя се опита да се свърже с тамошното издателство. Обясниха й, че се е наложило да замине директно за Южна Африка на някакъв международен симпозиум и може би затова не е могъл да се обади.
Това я озадачи. Някак си нереално й се стори обяснението, но и какво друго можеше да направи, освен да чака. А изгаряше от нетърпение да го види, за да му съобщи много радостна вест. Очакваше бебе. Най-после щяха да си имат свое дете.
Напоследък чувстваше неразположение. Цикълът й се беше забавил с няколко дни. Това често й се случваше и не обърна особено внимание, но реши, че докато Никифор отсъства, може да мине и традиционния си годишен преглед.
Гинекологът я прегледа, покани я да седне. Тя се стресна:
- Докторе, някакъв проблем ли има?
- Не, мило момиче! Не е проблем, а приятна новина. Бременна си във втория месец. Честито! Ще ставаш майчица! Хайде, време беше! А къде е щастливият баща? Сигурно още не знае. При другото посещение ви искам двамата, нали?
Анелия не знаеше как да реагира. Новината й дойде като гръм. Уж вземаше противозачатъчни редовно... Но щом е станало, така е било писано. Едва когато се прибра в къщи, осъзна напълно случилото се. `Господи! Благодаря ти! Щом така си решил, така да бъде!`- рече си тя, усмихвайки се. И къде ли се губи този хубавец! Трябваше вече да се е върнал!
Вечерта се обади на Мая. Покани я на кафе. Имаше нужда да си побъбри с някой.
Поседнаха на верандата. Мая беше донесла от любимите й баклавички.
- Маичка, баща ти изчезна като вдън земята. Взех да се притеснявам. Никога не е мълчал толкова време. Да не би да му се е случило нещо. И на теб ли не се е обаждал?
- Не. Но ти не се вълнувай! Черен гологан лесно не се губи! - се пошегува Мая. Все ще даде знак за живот! Ти как си? Как я карате в службата?
Мая беше от десет дни в платен отпуск и не бяха се виждали в издателството.
На Анелия й се искаше да й каже за бебето, но с усилие премълча. Най-напред бащата трябваше да узнае и след това - който и да е друг.
- Добре съм, скъпа! Много работа имам напоследък, но се справям. Ти как прекара почивката? Ходи ли някъде?
- Отскочих до една приятелка във Варна за пет-шест дни. Състудентка. Е, знаеш, на плаж, вечер- в някое заведение да хапнем. Хубаво беше, но свърши.
- Мая, ако ти се обади случайно, моля те, звънни ми веднага! Независимо в кой час на деня е, нали мила?
- Нямаш проблем. Аз след няколко дни се връщам на работа, но ако дотогава се обади, ще имаш информация.
- Тони как е?
- Както обикновено. Нашите са направили постъпки да я запишат в един специализиран частен интернат, в който има чудесно обгрижване на деца с подобни проблеми. Освен това има паралелки с приложни изкуства. А както знаеш, Антония има талант в рисуването. По-добре ще бъде там, отколкото в къщи с мама.
- Да, беше ми споменал нещо баща ти, но само като идея. Не знаех, че вече са я записали.
- След по-малко от месец започва новата учебна година.
- Щом така сте преценили, сигурно е по-добре за Тони. Ще бъде в среда с деца на нейната възраст, ще общува. Радвам се. А и майка ти ще се успокои. Сигурно не й е било лесно през всички тези години. Понякога чувствам вина, че й отнех съпруга...
- Не е точно така, Ани! Много преди да се появиш ти, те нямаха добър семеен живот. Всъщност, още няколко години след като аз съм се родила, татко е искал да се разведе. Но...по погрешка правят Тони, после разбират за здравословното й състояние и той се е принудил да остане, само заради нея. Затова и аз никога не съм го обвинила за вашата връзка. Дори ти се възхищавам. Не всяка жена може да обича толкова всеотдайно, без да иска в замяна нищо. Така че...съжалявам, че го казвам, но родителите ми не се обичат и не са се разбирали никога. Не се коси за тях, а гледай себе си. Само това мога да ти кажа.
- Милото ми момиче! Благодаря ти! Знаеш колко обичам баща ти и вас двете. Хубаво е, че сподели чувствата си. Да знаеш, че в мое лице винаги ще имаш една приятелка, на която можеш да разчиташ...
Когато Мая си тръгна, Анелия поседя още малко на верандата и се прибра. Трябваше да си легне навреме, че утре я очакваше пак много работа. Поне Ники да се беше обадил...

/следва/