автор: bilqna_popova

Никакъв сантимент към синьото.
Нито пък към червеното.
Пораснаха нашите деца много бързо…
Нямаха време да усетят детството.

Вместо това: различават ли хаос от ред?
Да вярват децата ни.
Точно в кое?
Могат вече добре да убиват.
Виждат как се краде.
Рапът казвал повече истини,
отколкото разни хора-витрини.
Децата ни ни гледат със съчувствие
като изгубени в своето време
герои от старите филми…
Но, никакви сълзи!
И без инфаркти –
„Спешна помощ” не идва навреме.
Ако след четири още ни има
кафе по турски ще ни съвземе.
Реклама за къдрава салата
ще ме откаже да слушам радио.
Струвала само стотинки, егати!
А на мен ми струва Безумие!
Да го слушам това. Да го гледам.
Да се срамувам, че живеем
като восъчни хорица.
Само колко много ми струва.
Понеделник е.
Хайде пак - да се борим.
Или поне да се преструваме.