автор: kasiana

Вторачени във хляба еднодневки,
в Едема на Вселената сме дим...
Не пеем, че защо ли, на засевки.
Живеем в свят горчив, необясним.

И ден след ден кръвта ни избледнява.
Заветът на дедите ни линей...
Не расне днес наследството ни в слава,
с кючешки ритми хаосно живей...

И душеядци някакви първични
се ширят из земята ни навред...
Какви ти тука пориви епични,
когато без душа си късче лед?

А с вълчи кожи псевдодемократи
народа ни превърнаха в тапир*,
а те блаженстват в приказни палати
и всеки миг за тях е сладък пир...

Войводите ни вече са миражи...
Мърцина никой днес не ще да мре.
На Ботев кредото, уви, не вàжи.
Халтурата сега е минаре*.

И как сред блато вяра да посееш,
и как да бъдеш истински човек,
и как без болка стихове да пееш
във този млад, но безчовечен век?


--------------------------------------------
*тапир – в смисъл на изчезващ род;
*минаре – в смисъл на висша цел

02.04.2012 г