автор: traveling_musician

Ти цвят ли си? Аз цвят ли съм?
За нас дъгата тайнство ли е?.
А вечерта дали ще ни попита?...

Но клепнаха цветът,
дъгата, тайнството, ти, аз...
И всичко е забрава...

Сега ти пържиш тиквички.
Децата ни са гладни.
Аз режа хляба на филийки.

Като дъга е шарена покривката.
Салфетките са весели.
Какво да кажа повече...

И за какво са всичките въпроси,
щом тиквената ни вечеря
нe пита, а ни отговаря...

А ако може да въпросна,
докато с тебе се живеем:
Ти цвят ли си? Аз цвят ли съм?...