автор: joy_angels

Закука ли ме кукувица, ще умра,
каквото искат другите да казват.
Не ще броя години до смъртта,
самата тя ще бъде смърт и ще наказва
за всичките сезони досега,
които пропилях без твоя поглед,
за всички песъчинки от нощта,
заровени, вместо видели полет,
за смешното нехайство, че без теб
денят ми пак атлазен ще се случва,
за тъжното откритие, че днес
животът ми е кръгло несполучване,
окичено на портата – венец,
замолил за велико възкресение
на онзи плам в очите, чужденец
за моите очи до този ден…
А в този ден те виждам като нов,
пък ти си старото момче до мене, същия.
Дали пък тя не кука за… любов?
Възкръснала и върнала се вкъщи.