автор: oberonus

В тази мокра сладниста материя
От сладникав и блудкав пълнеж
От нимфи и лилии смесени
В къпалня от кремав цъфтеж,
В тази сладостнолигава оргия
От разцъфтели безсрамно цветя,
В будоара на Лименидите,
О, Хилас божествен, ела!

Във постеля от перли възлегнали
В летаргичен безбрежен покой,
От дълбоката меланхолия
И продължителния престой
Ослепителнобели, разнежени
Са кианеените ни тела,
Хиацинтово цвете възлюбено,
О, сине Хераклов, ела!

Кипридени капки и калии
От пяна с псапфически дъх,
От Афродита край Пафос останала
В невтвърдена божествена плът,
С аромати насищат коприната
По розопръстите ни рамена
О, дързък владетел на копия,
В покоите наши ела!

Дълбоко, дълбоко в очите ми,
Разкрасени с лидийски брокат,
Където Наядите прелестни
Се плискат с дакрийски екстракт,
Твоят образ в къпалните сладостни,
В асканийската сладка вода,
Блести сред Плеяди разголени,
О, Хилас, Хилас, ела!

Дълбоко, дълбоко в очите ми
Под копринен безлунен воал,
Изработен от Хесперидите
Със сладострастна дълбока печал,
Твоят образ, сияние сладостно,
Целува Селена в нощта,
Както своя изящен Ендимион,
О, Хилас прекрасен, ела!

В будоара на моите сънища
Сред Лампади с печални лица,
На ложе, покрито с отблясъци
От разпилените лунни петна,
В сладострастната евдемония
На красивите мои очи
Потънал в покой и безвремие,
Мой Хиласе нежен, поспри!

Ако в нашите форми антеени,
О, Хилас, се крие смъртта,
И фатални са нашите погледи,
Надеждо дорийска, нима
Има някаква стойност животът ти,
О, сине Хераклов, кажи,
Щом не можеш да срещнеш по-прелестни,
По-тъмнокрасиви очи.

(Из „Изброяване на нимфите“)