Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Каш, Есмер Баба и гората на елфите – Куршунлу шелалеси.
Турция, 2006
Нарича се още Хабесос или Антифелос, малкият бял полуостров между Кария и Ликия. Тук хората се обличат в бяло, по кирпичените дувари край пътя шаренеят подпрени изписани колела от каручки а тесните калдъръмчета изливат водопади розови азалии, нацъфтели сякаш от самия камък та чак до горе, до връхните тераси под покривите. Някоя стопанка поглежда пък плисва кофа студена вода пред къщи, протяга кръшен поглед към кайвенето с насядали мъже, замята оголен глезен и се скрива от жадните им очи. Тихо е като в Храм и даже кучета не лаят ни заран по тъмно кога рибарите идат от към брега с натоварени, покрити със сини найлони колички с прясна риба, ни в обедната мараня на сънения Южняк. По пладне само дечурлигата подвикват след продавеца на елмалъ татлъсъ – лъскавите червени захарни топки дето кара всеки ден от памукчийницата в края на махалата. Лимонадената количка с бакърен покрив и котлонче колкото да побере джезве нощува направо на пътя. Че върволицата сини мъниста го пази ще ти рекне всеки минаващ пък ще пусне парица в някое от калайдисаните и канчета, окачени по тенекията . Есмер Баба, получил името си повече от трайния слънчев загар дето бута количката по цял ден край брега, ще надигне глава изпод кашоните и черджето, ще кимне за благодарност а хване ли погледа някому, ще скокне пъргав като младо яре да му свари кафе или изцеди два сладки лимона и ще заразказва ей от онези вечните приказки за Кель Олан и Несреттин Ходжа. Човешка приказка и някой да знае да слуша и чува му трябва на него а на мен той ми стигаше и артисваше, изпълваше раните ми с дъхавата свежест на земята и морето и смълчаваше непокорната ми душа. Пазих го дълго в съзнанието си преди да взема калема и да го впиша в пъстрата история на живи и мъртви в този роман, преди да успее да го похаби вятъра на времето ми. Бремето на годините тегнеше по гърбината му на прост селяк, чийто живот бе преминал в извивката на малкия полуостров и щеше да свърши тук, без да му донесе нужда да види света отвъд планината, да познае извора на новия свят или студа на далечния. А мъдростта му ги задминаваше и стигаше чак вселенските тайни за видимо и невидимо, скрито и явно.
- Защо ми е дом, чедо, какво мога да скрия в него от очите на Бога. Аз даже шапка нямам. И да имах, моя ли щеше да е.
- Ами количката?
- А, количката. Каймака и кюпюка не са от мен, ни за мен.
- А имаш ли деца...
- Всичките са мои.
- А невяста?
- Зададе ли се сватба, калесник съм.
- Ами любовта...
- Ех, дете. Кравай се пече от първото мливо. Хляба е за раздаване.
В Каш оздравях. След пеперудите и бялата тишина на това място в мен не остана ни една свивчица болка. Попивах всяка ивичка сол, засъхнала по камъчетата на плажа, всеки литнал с ветреца цветен аромат или песните на момичетата вечер, стигащи чак до звездите. Денем седях на сянка край Есмер Баба и го слушах, вечер списвах страничките на тефтера и дълго гледах розовеещото небе как тръгва надолу по склона на баира и търкулва слънчовата си пита към съседна Гърция. „На Еленския връх още е светло” записах в последната вечер тук, прибрах молива и се сгуших между чаршафите и меката им прохлада, а на сутринта, когато петлето от съседската къща ми напомни, че сме пътници, с мирно сърце помахах за сбогом. По пътя от Калкан до Алания на всеки ъгъл имаше старинни крепости, антични градове или амфитеатри, арки и скални манастири, вкопани в скалите и земята църквици или стари тюрбета, но аз вече бях тиха отвътре. Не копнеех да ги превзема или настъпя, не исках непременно да знам. Заваля ни дъжд – пороен и пълен, и с песен зачука по стъклата на автомобила. И тогава, в минутките на отдалечаване от пеперудения рай и приближаване до себе си, написах своето първо стихче на турски:
В жуженето на лятната гълчава
или в пороя на небесната вода
частичка от дъха Ти разпознавам.
Какво съм аз - живот, тъй вкаменен,
посипан от небесното решето
върху земя, тъй ничия, и моя.
Захвърлям шапката си
и поемам Ден,
изпълнен с нереална светлина.
И ражда се в сърцето ми Покоят.
Към обяд наближихме Манавгат и до Анталия ни оставаше малко. Вече мислех за Ванесса и ми се искаше по-бързо да я прегърна. Мъжа ми обаче отби колата и ме покани да похапнем. Виждах гъста гора нагоре зад пътя а насреща ми две камили бяха полегнали мързеливо под слънцето и лениво предъвкваха. Пресякох улицата, приближих едната и две ръце ме подвигнаха да я яхна. Стреснах се, но животното бе обучено, бавно се изправи и ме заклатушка напред към входа на някакъв природен парк. Видях, че мъжа ми се разплаща с човека, водещ юздите и вади фотоапаратчето. Всичко се случи изведнъж и насън някак, не може да беше реално. Камилата ме отнесе до дървени камелии, сковани в края на алейката, приседна за да мога да сляза и си тръгна с камиларя.
- Продължението на разходката – после.
- Какво има там? – посочих зеленината в далечината пред мен, но G. Само се усмихна и не каза нищо.
_______________________________________
Каш:
https://www.google.com/search?q=Kas%2C+Antalya+-+tarihi+yerleri&hl=tr&gl=tr&biw=1275&bih=547&sei=ZX5xT7jtIIqe0QWQjMz8Dw&tbm=isch
Куршунлу шелале:
https://www.google.com/search?q=kursunlu+selalesi&hl=tr&gl=tr&biw=1275&bih=547&sei=bKZxT568IoLM0QWP0_wJ&tbm=isch
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от viatarna на 27.03.2012 @ 17:58:08
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 55391 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, 49 част" | Вход | 15 коментара (38 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, 49 част от anonimapokrifoff на 27.03.2012 @ 18:41:10 (Профил | Изпрати бележка) | Боже, каква красота! Макар и много млада, ти си намерила света, който да те смири. |
]
Re: Извезани души, 49 част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 27.03.2012 @ 19:10:41 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря,че ни споделяш тези красоти!
Сърдечни поздрави:)
Вече ми се прииска една екскурзия по тези места ,ще те викам за преводач;)))))))))))) |
]
]
]
Re: Извезани души, 49 част от Caniko на 27.03.2012 @ 21:24:22 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Много красота и искрено преклонение!
Тук е пролет и също има елфи.
За тях написах в *Божури*:
*
Лазурно небе
Божур в нежноцветия
Елфи кръжат.
*
Красиви са цветовете на пролетта.
Нека са красиви и твоите пролетни дни!
:-))) |
]
Re: Извезани души, 49 част от Caniko на 27.03.2012 @ 22:06:48 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Била си близко до Александрополис. Ще ти призная, че това е моят роден град и когато надничаше към морето имах невероятното усещане, че това съм аз.
:-)))))) |
]
]
Re: Извезани души, 49 част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 27.03.2012 @ 23:08:48 (Профил | Изпрати бележка) | Точно за такава гора и аз си мечтая понякога...Много ми се ще да те поздравя със страхотната песен на Висоцки...
http://www.youtube.com/watch?v=DoNcI61e9mc |
Re: Извезани души, 49 част от secret_rose на 27.03.2012 @ 23:55:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Благодаря... харесвам дълбоката му поезия...
А гората там е чудна, още на едно място ще я пиша. Българските Крушунски водопади са точно като нея, сякаш са братчета... |
]
Re: Извезани души, 49 част от kasiana на 27.03.2012 @ 23:24:05 (Профил | Изпрати бележка) | Великолепно!!!
Аплодисменти:))) |
]
Re: Извезани души, 49 част от zaltia на 28.03.2012 @ 00:05:32 (Профил | Изпрати бележка) | "Попивах всяка ивичка сол, засъхнала по камъчетата на плажа, всеки литнал с ветреца цветен аромат или песните на момичетата вечер, стигащи чак до звездите."
Наистина си попивала всичко Меги...не визирам само този разказ...
Невероятно красиво пишеш...
!!! |
Re: Извезани души, 49 част от secret_rose на 28.03.2012 @ 00:17:30 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Благодаря ти...
Наистина има толкова красиви места по света, дъха ти спират. Не само в Турция, навсякъде са... само да имаш очи и душа за тях. И смятам да ги опиша всичките дето съм видяла... |
]
Re: Извезани души, 49 част от zaltia на 28.03.2012 @ 00:40:59 (Профил | Изпрати бележка) | Имаш ги...повярвай ми..и очите и душата...и цветната дъга в палитрата на поезията...
Не спирай да пишеш за всичко видяно...
И аз съм бил на много места...но никога не бих могъл така приказно да ги опиша...
Благодаря ти Меги...
Ти наистина си Звездичка... |
]
]
Re: Извезани души, 49 част от zaltia на 28.03.2012 @ 00:45:24 (Профил | Изпрати бележка) | Ти не спирай за нищо на света...
!!!
|
]
]
Re: Извезани души, 49 част от Haramiata на 28.03.2012 @ 00:52:31 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за поредното вълшебно пътешествие!
Беше много хубаво! И на четене, и на преживяване!
Крушунските водопади ... Наистина, и като място приличат, и като име. Що ли тъй ... Казваха, че крушуна, името на селото, идвало от "Коршун", щото там много коршуни, тоест орли имало. Е, долината на крушунските водопади е направо малка в сравнение с Куршунлу шелале, но наистина е също много красива и вълнуваща. Няма камили, но пък има много пещери. И можеш да се разхождаш из тях с лодка. Добре е и добър водач да имаш, че не всички, които влизат в пещерите също и излизат. А откъде идва името на това вълшебно място в Турция? |
Re: Извезани души, 49 част от secret_rose на 28.03.2012 @ 01:08:24 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Когато те заведох там... сърцето ми тръпнеше от вълнение, че още някой от моята кръв ще докосне тази нечувана красота, ще я вдъхне...
За съжаление нямахме време да те замъкнем навътре до посреднощ :)))
Не зная за името, ще попитам, ще науча. Дори не се бях замисляла за името докато не видях снимките ти от Крушунските водопади в България...
Едва ли е случайно, че две еднакви места на света носят и еднакви имена...
И непременно ще отида и на Крушунските в България. И после ще ги разкажа...
@--;-- |
]
Re: Извезани души, 49 част от Ufff на 28.03.2012 @ 06:36:14 (Профил | Изпрати бележка) | По-интересно от приказка;) |
]
Re: Извезани души, 49 част от boliarkabg на 28.03.2012 @ 13:04:59 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | пътуването винаги носи изненади, някога приказни,някога не. Ти имаш щастието да пътуваш из тази вълшебна страна. Не казвам да я опознаваш,защото едва ли може да се опознае. Най-интересното е-хората! Хората,които срещаш, изпълваш ми сърцето с тези срещи. Колко различен и интересен свят срещнах чрез теб. Не спирам да се възхищавам на държавата,която е успяла да съвмести природа, етноси, обичаи, история,древност, по-близко минало и свръхмодерно настояще. Дано Господ и Аллах я съхранят такава. Меги, благословена си и ти пожелавам само щастие! |
Re: Извезани души, 49 част от secret_rose на 28.03.2012 @ 13:13:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не зная хората по земята имаме ли заслуги изобщо, но видях как природата допуска човека в себе си... и за мен това наистина е чудо. Да можехме и ние да я пуснем в себе си..
Да, интересен е света тук, Турция е огромна и приютява какво ли не. Най-интересното е, че всичко тук успява да хармонира с всичкото...
Бих разказвала безкрайно за тази земя, но ще стане досадно. Тъкмо завърших следващата глава, пускам я сега, с чувство на неудовлетвореност. Думите са безсилни... |
]
Re: Извезани души, 49 част от nironi (nironi@mail.bg) на 03.04.2012 @ 10:21:57 (Профил | Изпрати бележка) | "...не исках непременно да знам." ))), да, днес е ден за пътешествия, чувствам думите ти удовлетворени, че те изразяват добре, а аз, като Харамията се върнах в Крушуна ))) Хубаво е, хубаво! |
]
| |