автор: tomatroev

Кажи, къде е твоята войска, Родино,
да защити земята ни в достойна бран?
Когато и последният войник на север си замина,
от юг врагът подпали долината "Армаган".

Кой повече от нас обречен бе да страда?
Ще оцелеем ли след страшната война?
И до един заслужили сме твоята награда,
но нека бъде друга, не тази долина.

И там по път единствен се отива -
неземен, тайнствен остров, обвит в зеленина.
Но само не и смърт, да бъде вечно жива
тогава обеща ни, не тази долина.

Там нито хляб ни трябва, нито къща.
Но зверовете нека да имат добрина!
Преминали реката, безплътни се завръщаме,
но да не бъде тука, не в тази долина...

От твоят кръст привлечени, децата ни политват,
дори без име още - дари ги с висина.
До майките им там, захвърлени в тревите
не ги оставяй. Не, не в тази долина!

Ти поведи отново небесното си войнство
и твоят вик да бъде от край до край разбран.
И заплатили скъпо, с кръв, за своето достойнство,
не меч, а мир да носим за долината "Армаган".