автор: galiakara

Поканихме на гости едни стари наши приятели, с които съвсем случайно се засякохме на пазара. Бяхме се позагубили през последните години и срещата ни беше добър повод да се видим и поприказваме.
Моичкият като се паникьоса: какви мезета щели сме да приготвим, какви питиета ,а основното ястие какво щяло да бъде, за десерта да съм помислила...
- Чакай бе, човек- му казвам аз- министър ли ще посрещаме?! Не са чужди хора! По-спокойно, нямаш ли ми доверие?
- Имам ти- нервно ми отговаря той, ама този път аз ще бъда шеф-майсторът! Ти ще ми помогнеш и то само ако се наложи!- натъртва той последните думи
Разбирам колко му е доверието и го оставям да шета сам из кухнята. Пределно ясно ми е какви ще са последиците в кухнята след неговите кулинарни изпълнения, но при толкова голям мерак- как да му строша хатъра?!
- Като дойде време за помощ, извикай ме! Отивам да погледам малко телевизия- казвам аз примирена и се оттеглям в спалнята.
Не са минали и пет минути и чувам гласът му:
- Къде е черният пипер? А мелачката? Острият нож е изчезнал!
Ясно! Трябва да съм наоколо. Запалвам цигара и сядам в кухнята, да съм му подръка. Иначе рискувам да си правя постоянни разходки от стая в стая.
- Можеш ли да ми нарежеш лука и да настържеш доматите? После извади олиото и почисти три скелидки чесън. А, да не забравиш и един морков, не, по-добре- два, нарязани на кубчета или може би - на лентички. Ти какво ще кажеш? Май на кръгчета е по-ефектно.
- Като решиш със сигурност, тогава ми кажи, че да не объркам геометрията- весело му подхвърлям аз.
- О, имаме чувство за хумор! Аз се пържа на котлоните, а ти се шегуваш! Ох, забравих да извадя месото от хладилника. Бързо, че трябва да го нарежеш докато лука не е изгорял! - продължава да издава заповеди главният готвач- Тъкмо си го отворила, извади и магданоза! Дали да не сложим и малко пресен колиандър, придава хубав аромат! Дай и него! Слушай дали да не опиташ как е на сол, че хич ме няма в соленето!
`То като че ли в другото те има ...`- помислям си аз, но премълчавам. Почти механично се въртя като пумпал и изпълнявам нарежданията му.
- Нещо много се мотаеш около мен и ми пречиш.
Е, след този паралогизъм вече не издържам:
- Слушай, велики готвачо! Не стига, че толкова си неорганизиран и аз ти приготвих всичките продукти, не стига, че мивката и плота са заприличали на бойно поле след последно сражение, че всички плочки са омазани, че печката ще иска два часа чистене, а отгоре на това и обиждаш! Я се разкарай от моята кухня! Хайде, отивай да си гледаш новините, да не ми причернее пред очите, че да те подгоня с оня нож дето търсеше и не намери! Аз обаче знам къде е!