автор: bebvragalowski

Боже, колко сняг е наваляло
в тази мразовита нощ!
Как пейзажа, като с наметало
е загърнат в бял разкош!
Как дърветата с тъга на двора
тракат с вятърни чела -
сякаш странна върху тях умора
е разперила крила.
Сякаш щури побеснели бури
са вилнели тук нощес
и без жал, без глас, без жури
са ги брулили с финес.
Боже, колко сняг е наваляло,
а пък още есента
не е шареното одеяло
сгънала за пред света.
Още птиците не са поели
по маршрутите на юг,
още житото не са посели
хората след своя плуг...
Вчера слънцето се бе засмяло,
а сега мълчи, мълчи...
Боже, колко сняг е наваляло
през добрите му лъчи!