автор: ch

Ще успея да мина през всичките твои олтари,
във които си крила парченцата обич за мен
и в самотния храм - като гръм от любов ще ударя
разпилявайки в мрака ти - мисли от новия ден.

Ще отмия с усмивка самотните нощи в очите ти
и ще стопля с дъха си цветята по твойто лице
и щом видя за миг разтопената нежност в косите ти
ще потъна във тях и в безкрая на твойто море.

Аз съм лятото... Аз те превръщам във буря
от любов и копнежи - от мечти и от капчици сън
и политам до теб, като вятър над дивна клисура,
за да вържа в небето - душите ни... с люляков звън...