автор: sashtata

"За глухия всички, които танцуват, са луди"

Един Прометей подпийнал
на площада скандира тайни.
Уморен, накрая заплаква
и напуска олекнал сцената.

Сигурно не е моя работа.
И едва ли сега му е времето -
Аполон се е свил в ъгъла,
Одисей - покорява локви...

Но един Прометей премръзнал
танцува с площадните гълъби -
Бог е, самотата прегърнал,
сред крилати огньове лумнали.