автор: secret_rose

Долината на пеперудите.
Турция, 2006

Не очаквах да е толкова хубаво или поне не очаквах да го забележа по този начин. Плъзна се лекичко, като невидимо дихание, първо в ъгълчето на очите - кондензирано до малка солена капка, после плисна с широтата на хоризонт, побрал в себе си светове. Бе не повече от двестатина метра земя, посипана с лъскав пясък, сгушена в прегръдката на строги скали. А скалите навеждаха снага и дълбаеха малки каменни ниши встрани от омаята, където наблюдателят да се скрие и да не пречи. Промъкнах се безшумно в едно от гнездата, отпуснах се върху камъните и признах пред себе си, че земният Рай до сега ми е бил непознат.
Първите слънчеви лъчи изскочиха иззад камънака, нагазиха в морето, превърнаха се в светулки и закачливо накацаха по клоните пред мен. Нещо се размърда. Притаих дъх и поисках да съм невидима, само движение и цялата магия щеше да изчезне. Бях засечена обаче и финото раздвижване отсреща запърха в по-видим нюанс, след миг зажужа и изведнъж изригна с прашеца на стотици разноцветни крилца. Преди да ме покрият светлината се изля щедро наоколо и видях надвесени над пясъка клони, целите обсипани с пеперуди... като тежки назрели гроздове, готови всеки момент да покапят. В мига в който ахнах и скрих глава в ръце те полетяха на всички страни и скриха слънцето, тясната ивица плаж и морето. Навсякъде имаше само пеперуди - малки, огромни, красиви или сивеещи, лепяха се по ръцете ми в стремежа си да избягат, блъскаха се в очите и колкото повече опитвах да ги отблъсна толкова повече идваха. С напредването на минутите слънцето съвсем се издигна и от всяка дупчица в скалата, нишичка или пещера заизлитаха още и още. Приличаха на оживял жужащ порой, заливащ земята. Звука от крилцата им извираше сякаш отдолу някак, като плъзнат по камънака, издигнат с праха и поел в нескончаема вихрушка. Пъстрото нападение продължи около половин час а може и малко повече когато едва успях да отворя очи и да замръзна от гледката. Пред мен на земята бяха накацали хиляди. Спокойни, едри пеперуди. Като войнство, очакващо нова команда...
G. се бе облегнал на една скала и не мърдаше. По него пъстрееха туфи от тези живи цветя на природата, по ръцете, краката, по главата му а той едва отвори очи и се усмихна.
- Какво е това чудо...
- Ти си в техния свят, натрапихме им се. Някои сега се раждат... Около 7 сутринта ще е по-спокойно наоколо.
Едва шептеше и настойчиво ме насочваше с поглед към нещо на рамото си. Вгледах се и ахнах, там ветрееха ефирни крилца няколко напълно прозрачни пеперуди с размери колкото детска педя. Беше твърде нереално. Като в приказка. Бях чувала за Долината на пеперудите - Келебек вадиси - както я наричат тук и за безбройните видове, обитаващи това място, но думите не можеха да опишат и частичка от пулса му. Малките същества бяха чудни, безбройни, неописуемо красиви и малко плашещи. Можех да видя отблизо как повдигат тънички крачета, потъркват ги едно в друго а после поглеждат към пипалцата на останалите, как пристъпват на пресекулки или да усетя мига, в който вдъхват живот преди да разперят пищните си пелерини над плажа. За миг в ума ми проблесна мисълта, че тук колекционери не бива да попадат. Дори и хора. Дори и ние, не знаех защо сме тук и смущаваме това богатство с трудната си каменна присъственост.
Мина още час в нереално съзерцание а аз се губех между хилядите микро движения, потъвах с тях надолу към пясъка или се издигах над скалите. После движението затихна и размърдах схванати ръце и крака.
Малко напред, в ивичките на пясъка, където водата бе намокрила твърдта с мекотата си се люлееха потъмнели телца, останали бездиханни. Живите и неотлетели пеперуди красяха клонките на храстите и дръвчетата или почиваха в невидимо попърхване по камъните.
Внимавах къде стъпвам. Приближих водата и влях очи в поредното чудо. Беше бистра като планински извор а в нея щъкаха разноцветни малки рибки. Имаше жълти, сиви на точки, сини, морави и розови, имаше рибки с всички цветове на дъгата. А залива тук се наричаше Мъртво море. Това бе малка откъсната от морето частичка, съвсем близо до мястото, от където Средиземно поемаше с наситени вълни към Френската Ривиера и Италианските брегове, покрай Гърция, а водите на Егейско плахо пристъпваха да поемат щафетата. Брега, извън пеперудената ниша, приличаше на издадена напред във водата пясъчна капка. Тръгнахме бавно и аз попивах с очи всяко движение или полъх, очарована и омаяна.
- Това развъдници ли са? За декоративни рибки и пеперуди?
- Не. Доа е. Истинско е. И се охранява като резерват, но изследователи, биолози, учени или туристи имат свободен достъп. Но никой не убива... Знам само, че понякога от тук се набавят рибки за аквариуми.
- Колко жалко...
- Внимават. Хората ги пазят. Иначе нямаше да е както днес. Можем да плуваме, тук водата е най-чиста от цялото Средиземноморие.
- Наоколо, към Фетхие видях бунгала и къмпинги.
- Не са за нас, но можем да отидем, разбира се. Там лагеруват предимно семейства на дълбоко вярващи.
- Сериозно? Забулени ли?
- Да. Не е конкретно, просто така продължава ежегодно. Всеки може да дойде тук на почивка. Но тук няма увеселителни заведения, нито голи чужденци. Те идват и си отиват, а почиващите са други.
- Да не би тези забулени дами да са против нас и присъствието ни?
- Не, разбира се... Всеки може да почива тук, казах ти. Просто не си пречим... Те не водят децата си в Бодрум и Мармарис където е нощният живот едва се чува турска реч а ние не се задържаме особено тук, само идваме да се порадваме. Когато Ванесса поотрасне, можеш да посещаваш къмпинга на Мъртво море с нея колкото поискаш. Само няма луксове, няма екстри, тихо е... виждаш какво е.
_____________________________________
Прозрачна пеперуда
Момиче, свирещо на ней в нишата
Снимки на пеперудите в нишата, накацали по клоните
Изглед към Фетхие, Мъртво море

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...