автор: sani-ti

Пилците ги преброиха наесен, но той още не се беше излюпил.
Голям глас вадеше, като пееше наум.
Имаше будна съвест, будеше всички с Буда.
Ронеше сълзи като момини сълзи.
Без време превърна времето в безвремие.
Носеше кръста си препасан през кръста.
Стискаше стиснато, стиснат беше.
Така беше светнал, че освети очите си.
Ходеше "по нужда" без нужда.
Изяде тон риба-тон.
Казаха му, че е зелен и той позеленя от яд.
Животът му беше песен, но не знаеше думите.
Стъпи накриво и му стъпиха на врата.
Ходеше на пръсти, пода беше пръстен.
Всичкото нямане беше негово.
Пресъхна му гърлото, пресуши дъното.
Голям го вадеше, докато го извади.
Стигна дъното и се издъни.
Пратиха го под кривата круша, а той и обра крушите.
Ходеше гол и му забиха гола.