автор: Mitko19

Изглежда вече се изчерпвам,
ленива става мисълта,
та в мен поетът рядко трепва,
а музата ми - отлетя.

Кипи навред животът пъстър,
напира буйно пролетта,
а аз в клишета съм затънал,
на стари рими в пепелта.

Отдавна младостта отмина,
но още не съм стар съвсем,
защо картини несравними
посрещам с поглед отегчен?

Защо не ме затрогва нищо?
Дори и зрънце от добро
не ме подтиква днес да пиша.
Линее моето перо.

Май нужен ми е бурен вятър,
във вихър да ме завърти,
праха да духне от душата...
А може би го носиш ти?