автор: ch

И сега със какво? Със какво да закърпя душата си,
този пролетен цвят избуял върху острите храсти,
тази топла покров съхранила небето в очите ми
и доляла сълзи във олтара на бившите страсти.

Със какво ще летя? И къде да намеря крилете си,
в тези дни като сенки под очите на отминало щастие,
в този свят не успял да запази до края мъжете си
и не вкусил от дните на своето нежно причастие.

Накъде да вървя? Не тупти вече лято в пътеките
и не виждам познатите слънчеви знаци по пътя.
Няма детски следи по паважа - а там в библиотеките
пожълтелите страници не могат душите да купят.

Пак вися в полумрака ти Господи! Пак те предавам!
Не открих вечността в дълбините на твоето минало,
не открих мъдростта и навярно затуй и продавам
на душата си мъничко вяра... от огнище изстинало...