автор: anonimapokrifoff

Жената водеше живот, който определяше като безсмислен. Дните й бяха еднакво неоцветени и полупияни. Събуждането й причиняваше болка и я захвърляше безропотна в неизбежното чистене на подове и мебели, които въпреки усилията й бяха упорито прашни. После готвеше и докато чакаше месото да омекне, за да прибави зеленчуците, гледаше тъжния пейзаж през кухненския прозорец и разреждаше дима на цигарата си с глътки вино – без значение дали е бяло, или червено.
Тя пиеше от сутринта, но никога толкова, че да не помни коя е и какво прави. Когато светът придобиеше по-меки и размити очертания, в мозъка й избухваха образи и прозрения, облечени в красиви думи. Изказът беше необичаен и ритмичен и понякога си казваше, че трябва да го запише на хартия, но тогава се сещаше за „Едно не много мило стихотворение” на Чарлс Буковски:
те пишат ли, пишат,
цъкат здраво стихотворения –
млади момчета и университетски преподаватели,
домакини, които се наливат с вино цял следобед,
докато мъжете им са на работа.
Оставяше хрумването да умре и да бъде погребано в тъмните предели на съзнанието, а после се раждаше друго, обречено на същата благородна смърт.
Буковски не беше от любимите й поети – опредяше го като прекалено циничен. Докато ходеше на работа, четеше много, но сега нито една книга не можеше да я заинтригува – прехвърляше няколко страници и затваряше кориците отегчено. Някога обичаше дълго и разпалено да говори за поезия, да рецитира – не и пред съпруга си, но вече смяташе, че това са празни приказки, които слушателите изтърпяват от учтивост.
Беше такава, каквато е, вече цяла година – откакто се пенсионира. Надяваше се да поработи още, но шефът я повика в кабинета си малко след юбилея й и каза, че е време да си отдъхне и да освободи място за по-младите. В началото редовно се чуваше с колежките си и дори се срещаха на кафе, но постепенно престанаха да се виждат – истината беше, че вече нямаха обща тема за разговор. Всъщност тя не можеше да им разкаже нищо ново, а техните проблеми в службата й ставаха все по-далечни.
Нямаше деца покрай себе си, които да ангажират и осмислят времето й. Внуците бяха пораснали, идваха в събота или неделя, нахвърляха се първо на сладкишите, а после неохотно хапваха от манджите й. Не им беше интересно и бързаха да се приберат, а тя си мислеше огорчено, че те говорят на език, който не разбира.
Беше март и животът напъпваше, но тя съществуваше в безкраен януари. Навън излизаше само за да напазари. В първите месеци на бездействието си се гласеше като за работа и така отиваше до кварталния магазин, но постепенно свикна да го прави несресана и по анцуг. Продавачките я познаваха, тя внимаваше какво ще си помислят за нея и ако беше купила вино от тях, на следващия ден вървеше километър, за да го вземе от супера – така се утешаваше, че никой няма да разбере за пристрастеността й.
Възрастта остави върху тялото и лицето й грозен отпечатък. Жената, която виждаше в огледалото, беше дебела като хипопотам и сбръчкана като костенурка. Мъжът й не беше правил секс с нея повече от десетилетие, а и преди това се беше случвало много рядко. Винаги беше търсила причината в себе си – упрекваше се, че не е достатъчно красива, че не е достатъчно сексапилна. Като млада се срамуваше да поиска близост, но сега понякога му се галеше, а той я отблъскваше и изсъскваше, че няма вина, защото не може да си заповяда да легне с отпусната крава. Тогава сълзите й помагаха да преглътне обидата и не смееше да му припомни, че когато той престана да гледа на нея като на жена, тя тежеше с 30 килограма по-малко...
Често се питаше дали има любовница, но никога не попадна на нещо, което да й даде основание да му потърси сметка. А и да беше се случило, едва ли щеше да го направи, защото добре помнеше собствения си грях – навремето имаше краткотрайна извънбрачна връзка. Бяха правили любов само няколко пъти в дома на общ приятел, който много скоро отказа да ги подслонява. Моментите, прекарани в леглото, не й донесоха неземна наслада, но бяха нежни и споделени. И не сексът я задържаше при любовника й, а това каква я виждат очите му – за него тя беше и красива, и умна, и забавна. Всичко свърши, когато жена му научи...
Напоследък пак я мъчеше безсънието, често се обливаше в пот и я разтрисаха горещи вълни, макар че отдавна бе минала климакса. Според една приятелка това било от липсата на секс. Тя се изчерви и смени темата, но после насаме дълго оглежда тялото си и се замисли дали и то е способно да изпита блаженство, за което само бе чувала.
Попадна на някакво предаване по телевизията, в което се твърдеше, че имало шест вида женски оргазъм. Ужаси се колко много е пропуснала и как е невъзможно да навакса, защото изживяваше епилога на женствеността си. Реши да провери какви са тези оргазми и се разрови в гугъл. Попадна на някаква статия от „Cosmopolitan”, според която те се оказаха цели 10. Съветите за самозадоволяване с вибратор или пръсти я ужасиха – за нея мастурбацията беше нещо извратено, и тя се отказа да задълбава в проблема. После чете дълго писание за египетската цивилизация и реши да провери какво точно означава „трансцендентен”. След написването на първите три букви компютърът избълва „травестити обяви”. Кликна на тях и се потресе – мъже обещаваха на мъже удоволствие без граници и даваха телефони за връзка. И в един миг я парализира подозрението, че някой е търсил тази информация не къде да е, а в собствения й дом.
Едва изчака мъжа си да се прибере. Имаха две внучки и само един внук, който беше вече на 19 – боксьор и с мъжкарска външност, но излизаше, че не е с обичайната сексуалност. Не знаеше кое взема връх в сърцето й – дали мъката, или отвращението. Тя беше толерантен човек, приемаше различните, дори фризьорът, при когото преди ходеше редовно, беше обратен. Но не можеше да понесе детето, в което течеше и нейна кръв, да е хомосексуалист.
Когато каза на мъжа си на какво се е натъкнала, той я погледна изумено, а след това се разкрещя: „Ти какво си мислиш? Че аз, бащата и дядото, си падам по мъже? Ако те сменям, ще го направя с жена, на чийто малък пръст не можеш да се опреш! Другата ще бъде съвършена, пияна гарго такава, а не слон като теб!”
Тя го изчака да се успокои и му обясни страховете си за внука им, а той само изсумтя: „Ако оня дангалак се е изпедерасчил, хич и да не ми прекрачва прага!” Мъжът й беше яростен хомофоб, превключваше канала на телевизора, ако сметнеше, че във филма има нещо гейско. Тя съжали, че не премълча, макар да знаеше, че той ще започне да се държи зле с детето.
На следващия ден не се стърпя и се обади на дъщеря си, за да я пита дали синът й си има приятелка. Тя се разсмя и каза, че той сменя момичетата по-често от чорапите си. Перяла чаршафите и бельото му отделно, и то на 90 градуса, защото се страхувала, че ще докара вкъщи някоя зараза, лепната от безбройните му любовници. Вече дори и не се опитвала да им запомни имената...
Жената постепенно забрави, по-точно – наложи си да не мисли за това. Може би беше някаква случайност, че от екрана изскочи „травестити обяви” – в края на краищата какво разбираше от компютри? Когато внукът й идваше у тях, отношението на дядо му към него, слава Богу, не беше променено.
И все пак безпокойството я гризеше въпреки самоутешенията й, че ако малкият не е истински мъж, все би му проличало по жестовете или говора. Повтаряше си, че момчето й сигурно се е поддало на модата, налагана от певци, актьори и какви ли не още, че дълбоко в себе си не е такова. Молеше се да е жива и да го види женен и с дете – тогава щеше да си отдъхне, защото сбърканите не създават нормални семейства.
Беше вече лято, но в нея продължаваше да е безконечен януари. Нощем се въртеше в леглото си и чуваше тихите стъпки на смъртта, усещаше ледения й дъх. Тя се приближаваше, но не се натрапваше – само напомняше, че е тук и дебне. Тогава си мислеше за майка си: вече приближаваше възрастта, на която тя си отиде – без да е палила някога цигара, а алкохол беше опитвала само когато свещеникът й даваше причастие. Какво оставаше за нея, която пиеше и пушеше? Жената си представяше живота като камък и си казваше, че всеки човек е Сизиф. Когато е дете, дори не знае, че го бута; като млад осъзнава това и се забавлява; навлязъл в зрялата възраст, го тика по нагорнището кога с уверена крачка, кога с умора и досада; в старческата прави мравешки стъпчици, съсухрен и останал без въздух, и се моли да има още до върха. Да има още...
Мъжът й спокойно похъркваше до нея. Сутрин ставаше, къпеше се и обличаше дрехите, които му приготвяше от вечерта. Прибираше се късно, ядеше лакомо и почти не разговаряше. После прекарваше часове на компютъра. В събота и неделя беше в крайградската им къща – жена му не отиваше с него, защото той настояваше да е сам: така си почивал най-добре. Тя не протестираше – мястото беше изолирано и пусто и още повече задълбочаваше депресията й.
Изостави я на 21 август. Дойде си, нахрани се, после влезе в банята, а след това събра малко дрехи в един сак. Каза й, че апартаментът е за нея, а за него – вилата, така че да не е посмяла да стъпи там. Щял да уведоми децата, но нямало да позволи някой да му се бърка – дори само ден да му е останал, искал да го изживее най-сетне по своя си начин.
Не се опита да го спре – осъзнаваше, че е безсмислено. Всичките години, прекарани заедно, се оказаха напразни – нямаше да са заедно в старостта.
Беше в шок много дълго. Синът й предложи да живее у тях, но тя отказа. Замръкваше сама и се събуждаше сама. Даваше пенсията си за цигари и вино. Всички започнаха да я избягват – дори и децата й. Един ден се събуди и отиде до огледалото. Видя се – провиснала плът и огромни торбички под очите. Къпа се старателно, облече се и излезе. Разхожда се из града с часове. Направи го и на следващата сутрин, а после го превърна в традиция. Сякаш някой внезапно й беше върнал очите за околния свят. Радваше се на цъфналите кестени, залутана в малки тихи улички, а когато цъфнаха липите, дишаше ненаситно аромата им. Беше готова да изживее юни.
Намери си работа във фирма на руснаци – помогнаха й дългогодишният опит на търговец, заемал висока позиция, и перфектното знаене на езика им. Хората около нея бяха млади, но я приемаха приятелски и с уважение, а вечер тя се прибираше и заспиваше, без да чува стъпките на смъртта.
Оказа се, че всички дрехи, които има, или са демодирани, или са й огромни. Собствениците на фирмата организираха банкет за служителите и тя нямаше какво да облече. Отиде в мола и когато се изкачваше към третия етаж с ескалатора, видя мъжа си да слиза по другия. Той я съзря и раззина уста от изненада. Беше прегърнал млада много красива жена – тесният й ханш опъваше къса пола, краката й бяха стройни и безкрайни. Пищни лешникови къдрици обрамчваха нежното й лице, от което гледаха предизвикателно огромни канелени очи. Щеше да бъде наистина съвършена, ако не беше адамовата й ябълка.