автор: Izabella

Не те докосвам!
Измислица е само
копнежът ми по теб.
Не те сънувам!
Нямам време
да сънувам себе си
във сън,
във който ти не си до мен.
Не те измислям!
Бавно се стопяваш
и прекроявам мислите си
в сиво-стилни.
И се вписваш някак си
в някаква си
синтетична обич.
без реалност.
Не те боля!
Болката е само отпечатък
по косите ми,
по които препускя вятъра
и е рошав.
Рошав е силуета на вятъра
в нощ,
в която,
не те докосвам!