автор: mirabo

От истините толкова боли,
Че да ме лъжеш имам нужда.
От ударите имам синини,
От скитане съм вече чужда…
От пътищата слизат празнини,
Които няма да запълня!
За спомен от далечни младини
Ще остарeя тъкмо преди хълма
На онзи сладък, млечен миг
Когато щастието уж е пълно,
А краят – този вечен прозаик,
Завесата ще спусне хладнокръвно….