автор: salwia

Върви,не спирай.
Близо е..съвсем.
До таз минута-
незасята в семе.
До тоз проблясък-
във изгубен ден..
Върви и стигай..
Времето е бреме,
което ни привързва
измислените шини,
което ни ругае,
че сме там,
където трябвало
да бъдат други.
По съвършени,
повече със плам.
Върви със своята
походка,
и не поглеждай за
измислените знаци..
Животът не е писта
за пророци..
Върви до там-
където значиш..