автор: Bathory

Един до друг допрели рамена
поехме по пътеката, която
за нас бе начертала любовта.
И бе ни обещала вечно лято.

Но ето, че настъпи есента.
Обрулена от дъжд и ветрове,
угасна във сърцата ни страстта.
И студ по уморените нозе

приплъзна като ласка на змия.
Но все така не спирахме със теб,
докато зимата със снежна пелена
обви ни. И покри със тежък лед

пътеката, която любовта
за двама ни бе нявга начертала.
Дали, когато дойде пролетта
не ще е безвъзвратно закъсняла?