автор: magistrat

Имам усмивка, в която се скривам
от всичко, което говориш.
Две ръце и легло –
нямам нужда от много глаголи.
Нося залък от хляб прегорял,
който вчера за тебе изпекох,
за да легнеш ти кротко до мен -
попрегърбен, невярващ, неписан.
И да мога, да вярвам, да знам –
имам някъде някого в мрака,
който диша от залъка хляб
и ми дава любов. И ме чака.