Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: zlatin139
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13931

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 3
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: Albatros
:: Milanov

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2021 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГроздобер
раздел: Разкази
автор: Administrator

Преди.
Баща ми гледаше лозето с мерак. Купи два декара гола поляна, засади лозе, дръвчета, място за ягоди и зеленчуци разни и остави 300 квадрата само с трева - да ритат внуците топка ...
Аз още като ученик в последните курсове на строителния техникум сам си направих плановете и със съучениците ми сами дигнахме градежа - от изкопите за основите, до мазането включително. По-късно, вече женени с деца - по време на гроздобер - се събирахме всички, жените слагаха гърненцето с боб на огъня отвън, после осмърдявахме орталъка с пържолки на жар, децата ритаха топка, ние обръщахме юсчетата (още от дядо ми) с ракийка за загрявка, смях, глъчка, песни ... и така два дена и две нощи. Татко вече беше с бюргер, болни бъбреци, кръвно ... а двата инсулта (въпреки, че го раздвижихме навреме) го оставиха с неотстраним дефект - спря да говори, с мъка намираше думите (дори забравяше имената на внуците си) - често ставаше от масата след неуспешен опит да се включи в разговора, влизаше в къщата, лягаше с лице към стената и кротко плачеше ... не рядко аз или брат ми ... му правехме компания ... ей така - слагах ръка на рамото му, нищо не казвах, но и на мен ... ми се изпотяваха очите ...
Но виното от лозето на Татко беше страхотно !

Сега.
След като Татко ни напусна, дадохме лозето да го работи комшия - на изполица. На никого от нас и през ум не му мина да продаваме. С този сезон станаха три години. Добре го гледаше човекът, има пак грозде. И пак правим гроздобер. Румен изполичарят идва с двете си дъщери, зетя и две дребни внучки - те не ритат топка. От наша страна сме Майка, аз, брат ми и моя син. Двама от внуците отдавна ги няма, а двама учат във Виена. Снахата пък замина още с първата вълна емигранти да се прави на европейка, та не идва, че пътя бил скъп. А мойта жена не идва вече на гроздобер, защото казва, че "спомените я давят" ... Няма гърненце, няма пържолки, няма песни, няма глъч ... И юсчетата, разделени на две, вече са в София и Търново. Сега майка ми се крие по стаите, да си поплаква скришно, но ние с брат ми не й правим компания. Защото Татко обърсваше с опакото на ръката очите си, ставаше тежко и пак идваше на масата ... докато Майка не спира, а плаче още по-силно, та ние се правиме на неразбрали и я оставяме сама да й мине. Сега гроздоберът свършва за половин ден. Разделяме по равно гроздето с изполичаря и секи по пътя си. Изпращаме майка ни с автобуса към сестрите й, а ние с брат ми палиме и айде - кой от къде е - тва беше.
И виното от лозето на Татко вече накиселява ...

...
Знам, че животът тече напред, а не назад. Знам и че нищо, което е било - не може да е същото. Знам също, че лозята у нас намаляват в геометрична прогресия. Сещам се, че и хората също намаляват ... кой по чужбините, кой стигнал преди нас - там, за където сме се запътили всички. Но знам също така, че когато собственото вино почне да киселее, по-добре е да се мине на купешко ...
Да, май е дошло време да се продава.
А колко да поискаме за спомените ?
???
..
.


Публикувано от aurora на 18.10.2004 @ 14:44:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Administrator

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 14


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

17.05.2021 год. / 19:53:14 часа

добави твой текст
"Гроздобер" | Вход | 7 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Гроздобер
от novakov на 18.10.2004 @ 14:50:13
(Профил | Изпрати бележка)
това ти го помня.
от оттатък.

Наздраве, и да знаеш- нямат цена


Re: Гроздобер
от teAnu на 18.10.2004 @ 15:35:53
(Профил | Изпрати бележка)
(въздиш)


Re: по-странното е...
от teAnu на 18.10.2004 @ 15:38:53
(Профил | Изпрати бележка)
по-странното е, че и аз вече знам за какво говориш...


Re: Гроздобер
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 19.10.2004 @ 01:29:47
(Профил | Изпрати бележка)
ха ха..
ами продавай..
пък да видим какво ще стане....


Re: Гроздобер
от mojsei на 26.10.2004 @ 13:29:54
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php
Здравей Администратор,
Разказът ти е вълнуващ, с това, което на пръв поглед изглежда неизказано - то прави дълбоки внушения на искреност и разбиране...
И още нещо! Мнението ти за критиците е неправилно. Критиката е тази, която създава авторите, когато я има... Ако имаш предвид критикарите, ще трябва да си промениш визитката...

]


Re: Гроздобер
от Selianin на 22.11.2004 @ 14:20:43
(Профил | Изпрати бележка)
Точно, както в живота!


Re: Гроздобер
от CkumHuk (qwerty@yahoo.com) на 27.04.2007 @ 17:48:49
(Профил | Изпрати бележка) http://raznipix.hit.bg/mypik1.jpg
Напомня за баща ми. Не е гледал грозде никога. Жив и здрав е все още. Но напомня. Много напомня. За него. Изпотиха се и моите очи...


Re: Гроздобер
от esperanca (medina@dir.bg) на 27.04.2007 @ 18:41:25
(Профил | Изпрати бележка)
преди 2години по същото време заговори пръстта.цветовете на люляците люшнаха на хълма едно бяло-лилаво море,чийто аромат тежи в душата ми.Червените яйца и козунаците разлюляха камбаните за възкръсване.и тогава,татко умря...
аз продадах земята,топлия чернозем дето татко до последно ровеше с мотиката и обикаляше своите 120декара с колелото всяка сутрин ...и си купих кола-спортна ,за да избягам по далече от времето ,когато татко бе жив,защото сега имението без него не е оня дом от деството ,където се губех по цели дни в огромния двор между трите къщи,сега този дом е ничий и аз там съм чужда.
Когато умря татко, косата ми дори не побеля/така си мислих,че ще стане/само няколко светещи косъма ,които синът ми все дебне да отреже с острата ножица,а те са всъщност пера от крилата на ангелите,които нощем си почиват върху косите ми и понякога ми казват,че татко не е умрял.
а аз им вярвам,защото на погребението в ковчега лежеше някой ,който много приличаше на татко,а аз не можех да се оттърся от усещането ,че погребвам себе си.