Коя е тази древна тайна,
която стели огън и мечти,
на сънищата вселената безкрайна,
изпълнила с гласа и твоите черти?
Какво поражда дивия копнеж,
да търсим във пожарища забрава?
Kак крехък цвят покарал в скреж,
на превратности съдбовни устоява?
В очите виждам твоя нежен зов
издайно блеснал в бисерна сълза,
и знам... това е тя, магията любов,
във времето... единствена следа.