автор: osi4kata

я накарали да остане...

Остани. Имам толкова обич за даване.
Не си тръгвай. Недообичана.
Вън вали на големи парцали.
Самота. И тъга. За момичета.
Остани. Тук е топло. И светло е.
Вън нощта е проточила черни ръкави.
Няма даже звезди по небето.
Няма смях. Има само забрава.
Не си тръгвай. Почакай.
Имам още за даване.
Обич. Толкова, толкова много.
Не, не плача. Мъжете не плачат.
Може би само за сбогом. За сбогом.