автор: ole72

на Райсън за вдъхновението

Поезията бяга,
когато я зоват
и думите я стягат
във тесния хомот.

Показва се когато,
я чакаш и не спиш,
и слизайки в душата
през болката вървиш.

Принцеса-просякиня
прецежда си живот
през рани бледо-сини
връз кървавия под.

Завихря се навътре
и огнено шурти,
напомня дънен тътен,
а иначе шепти.

Най-често се заражда
от липса или две
и дълго свита жажда
със форма на море.

Живее, за да страда,
вкусът и е горчив,
възстара е, но млада,
със поглед - обектив.

От полъх оживява,
във крива дума мре,
във трудната си слава
живее си добре.