автор: severianin

“Тъгата е усещане за вечност,
а радостта – усещане за миг”
Евстати БУРНАСКИ, “Откуп”

“Уморих се от светли премеждия.”
Анелия ГЕШЕВА


Стига толкова вечност застинала
сред безкрайни студени мъгли,
стига толкова днешност и минало,
от които в сърцето боли;

стига толкова битки отчаяни
и горчиви победи след тях,
стига толкова слава окаяна
с вкус на кражба, на срам и на страх;

стига вече възторженост пламенна
сред морета от плитки лъжи,
стига вече надежда измамена,
след която душата тъжи.

Стига вече!
Белеят косите ми
от сланите на зимния мраз,
гаснат чувства, докрай незаситени,
свършвам своята песен и аз.

Отлетели са светли премеждия,
изгорели са в пепел и дим
звънки трепети, скрити надежди,
след които в сърцето кървим.

Разпилели сме смях и веселие,
насъбрали сме бездни от плач –
вече няма далечни предели,
вече пада последният здрач.

И долита през урви далечни
на годините скръбния вик:
всяка болка е чувство за вечност,
всяка радост е чувство за миг.