Вятърът с тържествени фанфари
среща пак на Залеза парада-
стихват развълнувани пожари,
свил криле полека Мрака пада...
Слънцето докоснало водата
спря за миг и хвърли поглед кратък,
кимна за довиждане на Вятъра
и потъна в тъмното оттатък...
Облаци необяснимо сини
Вятърът отнякъде подхвана
чудно ги извая и премина
тихо като стон над Океана,
лъхна с дъх над тъмната тоналност,
въздуха внезапно светна в синьо
и изписа с приказна реалност
неподвластна на ума картина...
Някога в д-р Коста КАЧЕВ
Пасифика