Знам, че да мразиш е нездравословно. Почти колкото тютюнопушенето, дори малко отгоре.
Омразата е като ракова клетка – появява се и нараства – бавно или бързо в зависимост от индивида-приемник. При мен тя не избуява, дет‘ викат англоговорящите – овър найт. Аз съм търпеливо добиче, балканско подобрено (демек – българско). Трупам с години – малко по малко, лека-полека... тъй както дедите ми са трупали имане, което впоследствие е дошло като манна небесна на тогавашната нова власт, опорочила учението, наречено Комунизъм завинаги.
Понякога се опитвам да си обясня трупането на омраза с невъзможността да натрупам имане, обаче не ми се връзва. Аз съм волна душа и като такава не се блазня от безмислен разкош и предметни награди. Правят ме прекалено зависима. Аз съм волна душа и като такава аз мога безпроблемно да обичам и да мразя. Но напоследък мразя повече, отколкото обичам. И това ме притеснява. Омразата се е натрупала във волната ми душа българска и я кара да крещи от болка, да псува, да проклетисва. Не се побирам в кожата си!
Кой разрешава на неадекватни чуждестранни пишман-дипломати,корумпирани политици и самозабравили се парвенюта от цял свят да обиждат и подценяват народа ми, да се подиграват с произхода ми и да омаловажават нашите традиции и обичаи. От къде, по дяволите, изкопаха това Тричане на Кучета, за което повечето българи изобщо не са чували? Кой има интерес народа ми да бъде възприеман на световната сцена като довлечен от дивото примат-аутист? Къде са устатите ни и страховити политици - да скокнат в защита на Ръката, Която ги Храни? Защо допускат да бъдат блъскани като мачета у дирек от лошо съшитото чучело Европа? И докога ще се молим да прикачат и нашата земя като кръпка към това проскубано чучело?
Географски погледнато, българската земя се намира на Стария континент, факт напълно достатъчен за да ми даде право на напиша на пощенския плик – Европа, България, гр.ЕдиКойСи, въпреки че много болни мозъци се опитват да ни запратят в Анадола.
Омразата в душата ми е достигнала размера на Балкански Лъв, освирепял срещу мазните обитатели на остъклена кочина, готова да се саморазпадне на звездочки всеки момент.
Да мразиш от любов е убийствено..