Понеже сладкото от ягоди е винаги в ума ти,
в сладкарница (все някой ден) ръкави ще запретнеш.
Излишно е да споменавам колко пъти,
ще идвам, смесил дъх с редовните клиенти.
В тавите пак ще бухва в полунощ брашното,
както гърдите ти, щом учестено дишаш,
успея ли със крайченцето на окото си
да те погледна и да питам: имате ли витошки?
Ще ми речеш, че се пекат...и може да намина,
да кажем точно - след петнадесет минути.
Ще постоя. Какво пък и минута не е минало,
а някой по-нетърпелив в тълпата ще ме сбута.
Ще му отстъпя ред, не гоня влак или Михаля,
и в общи приказки не искам да залитам.
Пък и деня започва току що, а не преваля.
Душата е широка, джобовете - плитки.
Пещта дълбоко ще въздъхне. И ще махнеш
с ръка, да не стоя отвънка, а да влизам...
Ще лапна две-натри, ще смръкна пудра захар,
полепнала на новата ми риза...
витошки - тип закуски през през 90-те, отвътре с пълнеж от сладко, отвън с пудра захар