автор: vicont

- Какво да донеса от своя път, дете,
щом морните нозе при теб ме върнат?
- О, донеси ми, татко, скъпи – къс небе
със две добри ръце - да ме прегърнат.

- Какво ще ми дадеш от твоя сън, дете,
щом Сънчо спусне твоите клепачи?
- О, радост, мили татко, в бащино сърце,
да си при нас и мама да не плаче.

- Каква ще станеш някой ден, дете,
когато аз ще гледам от звездите?
- Ще бъда храст от розово поле,
хамбар, до горе пълен с тежко жито.

Ще бъда твойта памет, вечна песен,
а мойте синове ще носят твойто име.
Но щом ме стигне мойта късна есен,
на облак бял ще дойда - посрещни ме!