автор: vicont

Всеки има свой живот,
само аз съсипах своя.
Не открих свещен кивот,
нито съм герой от Троя!

Помня тих уютен дом,
но защо не помня мама?
Детството ми е погром,
спомени от него няма!

Много зими преживях.
В чужди люлки ме люляха.
В самота изпитвах страх,
своите, не го разбраха!

Всеки има свой живот.
Моя аз избирах сложен.
Търсих невъзможен брод,
в тоя свят до смърт тревожен.