автор: eclipse

"Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно."

..."защото те ще видят Бога"- повтори безгласно тя.
Седеше на дървения трон, скрита в сянката на огромните свещници. Една развратница, както всички я наричаха. Лицето й все още беше мокро-от дъжда навън. Озова се случайно в църквата, искаше само да се скрие от бурята. На входа я бяха изгледали особено. Не си купи свещ. Влезе и седна на едно от креслата, сякаш винаги й е принадлежало. В началото литургията й се стори малко дразнеща с провлачения глас на свещеника. Заслуша се просто, защото той я гледаше. Видя я още на влизане. " Иска ти се" изсмя се съжалително в себе си- " На всички ви се иска, мамка му". Загледа се в иконата на божия син, поставена в центъра на храма. За момент се запита дали и на него би му се искало, но се стресна от собствената си мисъл и се засрами. От свещите вътре беше топло. Свали от рамената си черният копринен шал- тънък и прозрачен като паяжина. Свещеникът се беше обърнал сега с лице към олтара и това някак си я успокои. Хорът, скрит на балкона започна да пее. Гласовете в началото нежно литнаха нагоре като ангелски шепот. Постепенно набраха сила и обгърнаха целия купол, стените, въздуха. Кънтяха.Понесоха я на крилете си. Съществото й започна да се изпълва с топлината от стотиците свещи. Сваляше от себе си бавно, почти еротично всеки изминал ден от живота си. Оглеждаше за малко спомена, след това го оставяше да се плъзне по тялото й и се свличаше в краката. Първо свали най- горния от вчера. Една вечер окъпана във вино се плисна на земята, повличайки със себе си неприятното усещане, което мъжки устни бяха оставили целувайки цялото й тяло. След нея тихо падаха на пластове измамни усмивки, ласки, лица. Празници- мимолетни, презрели от сласт и лъжа. Почти гола стоеше там до свещниците, на дървения трон. Душата й събра смелост от ангелската музика, колебливо надникна иззад падащите дрехи, разпери криле и също се понесе нагоре към купола леко. Котвите- болки, държащи я в морето на блудността скъсаха тежките си синджири от поривa. За пръв път през живота си изрече " Господи...". И Господ протегна ръцете си към нея. Усещаше как става от мястото си и тръгва към амвона. Шепнеше полугласно. "...Не съм излъгала никого и никого не съм подвела, Господи. Търся истина и всеки път се озовавам сред блатото на лъжата. Тялото си раздадох дори, без да искам в замяна нищо". Вървеше, стъпвайки почти на пръсти, полюлеите окъпваха тялото й в нежно сияние.
Продължаваше: " И там където си мислех, че съм посяла любов- жънех плода на омразната ревност. Всичките ми приятели се изредиха да забият нож в гърба ми и после пак бях с тях, Господи...". Сълза се стече по лицето й и остави дъждовна следа. Нямаше свещ. Не се прекръсти. Една блудница. Не молеше. Стоеше пред иконата. Не беше свела глава, очите й гледаха открито. Възрастен мъж, застанал наблизо със запалена свещ и забоден поглед в земята приближи към нея пропълзявайки като мишка и насмешливо изсъска: " Тук не е място за курви, госпожице. Поне си изтриите червилото. Имайте срама в божия храм."
Църковното исо заглъхна в този момент, камбани започнаха като обезумели да бият.
...Свещеникът се обърна и я потърси с поглед. Блудницата я нямаше. Беше изчезнала с черния си прозрачен шал. Само по дървения трон имаше мокри следи. Вероятно от дъжда по лицето й.
Господ се усмихваше...