автор: galiakara

/новела-трета част/
Изследванията на бебето потвърдиха мнението на Венета за доброто му здравословно състояние. Докато чакаше,се обади на съпруга си да го помоли да вземе Радостина от градината.`Довечера ще имаме едно малко гостенче!-каза му тя. Да подготвиш дъщеричката!`
Той се опита да разбере за кого говори, но Венета бързо го прекъсна:`Изненада е!Като се върнеш, ще разбереш!`- и затвори телефона.
Не беше новост в техния дом да гостуват по две-три дечица в неделите, особено от късна пролет до ранна есен. Приготвяха си разни вкуснотийки и излизаха на пикник в парка, на три-четири километра извън града. Избираха си полянка, разтилаха одеало и започваха игрите. Радостина беше много щастлива в тези моменти. Главен организатор на щуротиите беше тати Христо. Всеки път измисляше разнообразни игри: Пущам- пущам кърпа, жмичка, надбягване, чилик, скамбалови и какво ли още не. На обяд всички помагаха в приготвянето на неделната трапеза. Никой не се оплакваше от липса на апетит след толкова забава. Често посещаваха и близкия зоопарк. Надвечер си закарваха децата в Дома и се прибираха за почивка. Нямаше дете от групата на най-малките, което поне два пъти да не беше ходило със семейството на пикник...
Хората от полицията дойдоха, оставиха й оригиналите на писмото и акта за раждане, взеха ксерокопие на изследването и си тръгнаха. Венета се качи на такси и се прибра в къщи. По пътя мина през аптеката. Взе още един пакет памперс, пудра и кутия бебешко мляко. Засега нищо от нищо друго нямаше нужда. Бебешките дрешки на Радостина бяха прибрани в един шкаф- всичко, което можеше отново да й потрябва. Нали се канеха да `хванат` и второ... Имаше на разположение 2-3 часа, докато се върне мъжа й. Реши, че дотогава ще може да приготви и вечерята. Но не стана веднага, защото бебчо пак беше огладнял. Тя го взе в прегръдките си и отиде в кухнята да му приготви млекцето. Нахрани го и отново го остави в леглото на Радостина, което беше с преграда. Сякаш се страхуваше да не падне.
Когато Христо и детето се върнаха, Венета беше готова. Беше запалила и кръстовия свещник върху масата. Мъжът й се изненада.
- Вени, какъв празник имаме днес? Виждам големи приготовления! Само на Коледа и Великден запалваш този свещник, тук има нещо тайнствено... Ради, я питай мама каква е изненадата?- усмихнат до уши се пошегува мъжът й.
- Мамо, мамо!- втурна се Радостина към нея. Кажи, каква е?! Моля те!
- Най-напред като си дойдат вкъщи какво правят добрите деца?- попита Венета
- Мият си хубаво ръцете със сапун!- като автоматче отвърна Ради.
- Хайде, бързо към банята! Два-три пъти да ги измиеш! И таткото също!
Докато те двамата се мотаеха из банята, Венета притича до стаята и взе бебчо, който продължаваше блажения си младенчески сън.
- Ето го нашия малък гостенин!- каза им тя като се върнаха в хола. Само тихо, да не го събудим! Ела, мила, ела да видиш какво ангелче е!
Радостина плахо се приближи и го погледна:
- Мамо, и аз ли съм била толкова малка?!
- Да, детето ми! И още по-мъничка даже като се роди!
- А гостенчето момиченце ли е като мен?
- Не, скъпа, момченце е! Едно сладко и здраво момченце!
- А то наше ли е? Нали в моята стая ще го сложиш да спи?! Аз ще се грижа за него!
- Засега ни е на гости, а после... ще видим. Ние с татко ще решим дали можем да го оставим и дали ще ни го дадат.
Христо беше свикнал с неделните им гостенчета, но това беше нещо съвсем различно. Изненадата наистина беше голяма. Стоеше смутен отстрана и не знаеше как да реагира.
- Вени, какво искаш да кажеш, че ние ще решим?
Тя му направи знак да не задава повече въпроси.
- Сега е време за вечеря. Хайде Радостина, ела да оставим бебчо в твоето креватче да спи, а ние да хапнем.После тати ще извадим твоята бебешка кошница, в която те слагахме като пътуваме, за да спинка в нея бебчо.
След вечеря, когато бебчо се събуди, двете с майка си го изкъпаха в големия леген, преоблякоха го, нахраниха го и двете деца легнаха.
Едва тогава Венета и Христо имаха възможност да разговарят. Всъщност тя му обясни подробно цялата история и поиска мнението му. Като че ли не беше склонен да приеме нейната идея:
- Вени, млади сме още. Може свое да си родим. Освен това, притеснява ме това писмо. Хубаво ти е казал полицаят- за да е лично, явно те познава. Представи си, осиновим го, гледаме го като свое и след някоя година й домъчнее и си го поиска. Трябва да разучим коя е майката, защо на теб го е оставила и тогава, нямам нищо против осиновяването.
- Да, прав си скъпи! Ще разучим. Полицията ще ни помогне. Но дотогава? Какво ще правим? Днес ми го оставиха, но утре, вдруги ден може да го приберат. Нямам право да го задържам. Ох, това момиче! Защо не дойде да говори с мен. Да отидем по законен път да уредим нещата...
- Днешните момичета са по-различни от вашето поколение. Лесно се сприятеляват, от рано започват да правят секс. Нали ги виждам в техникума. Целуват се по двора, натискат се, пушат треви...нямат задръжки...
Христо беше заместник-директор и преподавател по физика и математика в Техникум по хранително-вкусовата промишленост. Имаше опит с днешната младеж и поглед върху нейното поведение. Затова си позволяваше да дава оценки, с които често Венета не се съгласяваше. Но не това беше сега проблемът...
/следва/