автор: ATOM

В пространството на захвърлените вечности -
в последните остатъци тление
се таи искрата-надежда за тихо спасение
от тази най-тежка, безкрайна обреченост.
Неизмеримостта на непроявеното е две крачки точно:
едната –
извън
себе си,
другата –
навътре
към нищото.
Нужна е само една имплодираща личност
и всяка случайност
е необходима нарочност.

Да те улови мигът...
Тихо сега!
и... толкова тихо сега.