автор: vorastak

Човекът е единствен, който се усмихва
и тази му способност, смятат за достойнство.
Замислиш ли се, то въпрос пред теб възниква
и спираш със възхвали за това му свойство!

Без смях, животните приемаме за тъжни
и гледаме ги, даже със насмешка
и ги виним, че същества били бездушни,
едва ли не, че са една природна грешка?!

Защо животните лишени са от смях?
Дали защото са лишени от духовност,
или към този свят те сторили са грях
и със това изкупват своята виновност?!

Дълбоко трябвда да се вникнем във нещата!
Живеем, спазвайки природните закони
и всички сме така с права еднакви на Земята,
но пък човекът се възрползва от заслони?!

Човек единствен се надсмива на законите,
със смях показва, че "надсвирил" е природата.
При тварите законите са им жалоните,
с живота им са свързани, а не със модата!


Живеят те, като закона спазват,
на смях отдадени, пък щяха да загинат!
Човеците в дълбоките води нагазват,
с неистов смях достигнахме дори до СПИН-а?!

Светът е оцелял, защото се е смял!?
Това ми прозвучава като оправдание!
Човече, ти на тази кълка си лежал,
със фалш и хихот, спрял си всяко съзидание!