Тя е силна жена, ходи по въглени,
нищо, че болка до кост я пронизва,
не търси опора, не вярва на вричане,
сред мечти и безумия, ден след ден се изнизват.
Не може да мрази, не се доверява
на думи излишни и обещаващи погледи.
Вярва във сънища недоизказани
и тихо превързва рана, след рана.
Тя е силна жена, не я подценявай !
Нищо, че външно не разкрива душата си,
дълбоко, дълбоко във нея обаче,
едно слабо дете наднича разплакано.