В гората сме нашата банда –
Владко, Ваньо и Петър.
Дребна и смешна команда,
всеки в ръката със сантиметър.
Лято е. Чиста ваканция.
Нашите – долу по вилите.
Копат като поганци,
плевят и поливат...
А тук по поляните – ягоди диви...
В главите ни – трескава мараня,
а пред очите ни – праскови, сливи
и силует на жена...
Ваньо вади парче от списание цветно
и разгъва го връз тревите...
Нищо видимо, нищо конкретно,
но затова са мечтите.
А ние се хилим и дълго мерим
отсечките леко криви.
После за миг потреперим –
и нищо... Но сме щастливи.
„Като порасна,“ , казва Ваньо,
„дали като батко ще мога...“
Но днес още е твърде рано,
и първата детска тревога
в нова игра се стопява...
И прибираме сантиметрите.
„Я“, казвам, „две божù кравички!
Хайде да ги разлепяме...“
...Лято е. Чиста ваканция.
Нашите – долу по вилите.
А ние тука сме новобранци,
във всичко – и сме щастливи...