автор: galina

Къде си се скрила любов,
пак ли в най-тайните дебри ?
Плахо показваш глава
и бързаш в миг да изчезнеш.
Страх ли те е от мен ?
Не бой се, хич не съм страшна.
Рисувам те ден подир ден,
в съня си или по памет.
Пиша ти нежни слова,
после ги хвърлям във коша,
все едно, с тях и без тях,
все ще съм тъжна и лоша.
Ще съм на крачка от теб,
но все не ще те достигам,
като в кошмарен сюжет,
от сън сред ледници зимни,
като мираж за оазис,
сред парещ пясък в пустиня...
Тъкмо ме лъхне на теб
и си литнала недостижима.
И така, и така цял живот,
си играем на котка и мишка.
Но врачка добра ми предсказа днес,
че ще се върнеш с аромата на цъфнали вишни !