на хората от с.Бисер
Българийо,ти пак си мъченица
и пак ръце си вдигнала към бога
с ръце на шията,наместо огърлица
с потопа ли се бориш, белонога?
Със този накит откъде сдоби се
ако е нишан - дикиш не хвана,
изгуби и поредния си бисер
и само май въжето ти остана.
И песента на гарванова птица
проклела майчиното мляко,
парче въже за тази огърлица
за спомен ти остави Дякона.
Отвес от него Колю Фичето
направи, мостове да зижда,
а бездната и тях завлича
и бряг отсреща - не се вижда.
За туй въже сега сме хванати
и дърпаме с надежда дива.
И с него бием днес камбаните
да знаят всички, че си жива.
И през потопа, тръгнала напряко
просмукала във себе си тревогата.
Ти идеш чиста, свята, като Дякона.
окъпана във извора на Белоногата.
07.02.2012.
Варна