автор: ATOM

Ще се предам на вятъра, ще ме възземе,
от хълм на хълм ще ме разпръсне, като пролет;
ще изгубят паметта за мен прашинките безвремие,
ще изпарят и себе си в прозирните простори.

А Слънце, ти ще обявиш прозрачността ми за надменност,
в желание лъчите си да виждаш отразени
и повърхността ми да ти бъде вечен пленник,
пък взаимопленници да са лъчите ти – на мене.

И все пак ще обичам вече всичко в тебе, всичко.
Не само формата и подарената ни тук зависимост.
Нататък няма да те виждам, няма да ме виждаш,
но сами очите, самият светъл поглед – ти си ми.

Ще улавям бурите ти в мрежа от притихналост,
ще им придавам нова форма с безграничността
и когато непознало ме, сърцето ти усмихне се,
ще видиш в него крайчето на моите уста.