автор: ch

Тя разкъсва нощта и изпива ума ти до корен
и разстила го в смях под красивите боси нозе,
после с поглед напълва небето - потекло нагоре
и отива на юг в твойте мисли цветя да краде.

Тя обича да пее, когато заспиват дъгите
и от техните листи с усмивка души да преде
и в сърцето на лятото, някъде там под лозите
от ухаещи чувства среднощен килим да тъче.

Тя е крехка... но в мислите дяволски скита
и намира от бурите вятър - за свойте криле
и по пътя чертае съдби - като житена пита
и оплита душите ни стари ...с канап от сърце...