автор: Mariamrad

На Марияна!

Аз съм светло и нежно кълбо.
Енергийно безбрежие. Цялост.
Аз съм пусто, бездънно ведро,
всички багри и звуци побрало.
Меко, леко... вълшебно кълбо -
хармонично безплътие бяло.
Слънчев елипс и цветно ядро.
Аз пулсирам, клокоча, играя...

И съм извор. Неспирен поток,
който вечно заобля и вае -
всеки камък от вира дълбок
като остра тъга се разтваря.
И превръща се в пясъчен рой
от спокойствие и лъчезарие -
моят страх се стопява в едно
тихо чувство на Радост и Вяра.

Аз съм аурна, чиста Любов -
кръг невинен, безценен, безкраен...
Аз съм мекото, нежно Добро,
на което сега се покланям!